О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 25.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1548/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 2631 от 12.12.2013г., постановено по в.гр.д.№ 2208/13г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2267 от 13.05.13г. по гр.д.№ 11629/11г. на Варненския районен съд, ІХ с-в, в частта, с която са определени правата на съделителите В. Й. Д., Р. В. Д. и Н. В. Т. върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот – апартамент № 50, находящ се в [населено място], ул.”Д-р Ж.” № 16, вх. В, както следва: 10169/11169 ид.части за първата и по 500/11169 ид.части за останалите двама съделители, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. В. Д. против Й. В. Д. иск по чл.30, ал.1 ЗН.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният апартамент е принадлежал на съпрузите Д. Д. Д., починала през 1991г. и В. Д. Д., починал през 2003г., като правата им върху имота са били 2000/11169 ид.части за първата и 9169/11169 ид.части за втория наследодател. След смъртта си Д. Д. е оставила за свои наследници по закон преживелия си съпруг, както и децата си Н. В. Т., Й. В. Д. и Р. В. Д.. Със саморъчно завещание от 10.12.1992г. В. Д. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си Й. Д., който с нот.акт № 10/08г. е продал процесния имот на съделителката В. Д. /прието е, че с тази сделка са прехвърлени 10169/11169 ид.части/. По отношение на предявения от Р. Д. против Й. Д. иск по чл.30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената му част от наследството на неговия баща съдът е приел, че същият е погасен по давност, тъй като от упражняването на правата по завещанието на 05.09.06г., когато същото е обявено, до предявяването на иска на 25.10.12г. са изминали повече от пет години.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса не следва ли да се счита, че наследникът с право на запазена част е упражнил правото си да иска нейното възстановяване, когато преди изтичането на петгодишния давностен срок е предявил иск за делба на завещания имот и е поискал да му бъде определена квотата, която би получил по закон без наличието на завещателното разпореждане.
Ответниците по жалбата В. Д. и Й. Д. считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а ответницата Н. Т. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно тези предпоставки никакви доводи не са изложени и същите не са налице, тъй като във връзка с поставения от касатора въпрос не съществува непълнота или неяснота на правната уредба и е налице задължителна съдебна практика, според която искът за намаляване на завещателни разпореждания по чл.30, ал.1 ЗН е самостоятелен иск, отделен от иска за делба, и с която въззивното решение е съобразено.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата Й. В. Д. сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 2631 от 12.12.2013г., постановено по в.гр.д.№ 2208/13г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Р. В. Д. от [населено място] да заплати на Й. В. Д. от същия град сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: