О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 12.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.03.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1247/2013 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№62376/08.06.2012г.,подадена от А. И. П. от [населено място] против определение №7517/04.05.2012г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІ-д състав,постановено по ч.гр.д.№4781/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение подадената от А. И. П. частна жалба вх.№1005344 от 24.01.2012г. против определението на Софийски районен съд,24 състав от 05.12.2011г. на Софийски районен съд постановено по гр.д.№42681/2010г. по описа на същия съд,за оставяне без разглеждане жалбата на А. И. П. срещу решение № С89/29.04.2004г. на ОСЗ „П.”,постановено по преписка за обезщетяване №215/16.04.1998г. и е прекратено производството по делото.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,наречено „молба –изложение”,касаторът заявява/цитирам/:
„Освен допълнението ни към частната касационна жалба вх.№62376/2012г. на ВКС срещу определение №7517/04.05.2012г. на Софийски градски съд,ІІ”д” състав съгласно изискванията на закона Ви представяме изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК,в което указваме и на конкретната съдебна практика,доказваща основателността на частната ни жалба и наведените от нас оплаквания да неправилността на атакувания съдебен акт,поради нарушаване на съдопроизводствените правила.”,
след което се излагат доводи в точка първа от същото за неверни и неправилни констатации на въззивния съд,както и на неправилни негови изводи,които според касатора водят до порочност на решението,а във точка втора от изложението се твърди,че не е спазена процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи,което според касатора е било установено със събраните по делото доказателства,поради което/цитирам/: „въззивният съдебен акт е неправилен,поради нарушаването на съдопроизводствените правила и затова Ви молим същият да бъде отменен и да се уважи частната ни касационна жалба със законните последици.”
С изложението си касаторът прилага цитираната в същото съдебна практика-четири броя определения на Върховен административен съд,постановено по посочените административни дела.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт,като касационният съд не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за конкретното дело,разрешен обжалваното определение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,а с него се навеждат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Наред с това,касаторът в изложението се позовава и прилага със същото съдебна практика на Върховния административен съд,постановена по административни дела която е неотносима в случая на развилото се производство.Разпоредбата на член 280 ал.1,т.1 от ГПК изрично посочва съществуващо противоречие с практиката на Върховен касационен съд,каквато представената в случая не е,а в чл.280,ал.1,т.2 ГПК понятието „практика на съдилищата” не включва практиката на административните съдилища,тъй като предмета на правораздаване на гражданските и административните съдилища е различен-виж т.2 на горепосоченото тълкувателно решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7517/04.05.2012г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-д състав,постановено по ч.гр.д.№4781/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: