О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 22.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 787/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. С. от [населено място] срещу въззивно решение от 15.06.09г., постановено по гр.д.№ 1932/09г. на Софийския градски съд, ІVв отделение с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение, поправено с решение от 13.04.11г., въззивният съд е оставил в сила решение от 23.07.11г. по гр.д.№ 12829/06г. на Софийския районен съд, 67 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. К. С. против И. П. С., М. А. Д., Т. Г. К. (заместен в хода на процеса от своите наследници по закон Г. Т. К. и С. Т. К.), К. Г. К. и В. О. В. искове за делба на земеделски земи (девет ниви) находящи се в землището на [населено място], както и предявените от Н. К. С. против В. О. В. искове по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД за установяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 178/03г., поради липса на съгласие у продавача, поради противоречието му с добрите нрави и като привиден, прикриващ договор за дарение.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. С. Т.. След смъртта си през 1984г. същият е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. А. Т., починала през 1987г. и децата си П. С. В., А. С. С. (починал през 2004г. и оставил за свой наследник по закон ищцата) ; А. С. С., чийто наследници са И. П. С. и М. А. Д. и по право на заместване внуци – Т. Г. К. и К. Г. К.. С нот акт № 178/03г. А. С. и П. В. са продали на В. О. В. всеки собствената си ? ид.част от имотите за сумата 3 150 лв., като воля при изповядване на сделката от името на продавачите е изявил пълномощникът им Е. В. В..
При тези фактически данни решаващият съд е приел, че сключената сделка не е нищожна поради липса на съгласие, доколкото то е обосновано с факта, че към момента на издаване на пълномощното за нейното извършване прехвърлителят А. С. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното поради заболяване от старческа деменция, а даденото в такова състояние съгласие е валидно, а не липсващо – арг. от чл.31 ЗЗД. В тази връзка е посочено, че с иск за унищожаване на продажбата съдът не е сезиран, а и предявяването на конститутивни искове за унищожаване на сделки в делбеното производство е недопустимо.
По отношение на второто основание за нищожност на договора е прието, че същият не противоречи на добрите нрави, тъй като всеки правен субект може да се разпорежда с имуществото си преди смъртта си по начин, какъвто намери за добре и с оглед обстоятелството, че по делото не са установени по никакъв начин твърденията на ищцата, че А. С. е сключил сделката с единствената цел да я обезнаследи.
Прието е също, че сключеният договор за покупко-продажба не прикрива договор за дарение, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за наличие на общ умисъл у договарящите за създаване на привидност на сделката, както и че обстоятелството дали продажната цена е платена от купувача или не, е правно ирелевантно за основателността на предявения иск. По тези съображения е направен извод, че ищцата не притежава никакви права върху процесните имоти по наследство.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следвало ли е в производството по делба да участва приобретателят по сделката, оформена с нот.акт № 178/03г., който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/04г., на ОСГК, т.1. Поддържа се, че е налице произнасяне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и по специално дали въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал на страната да представи относими доказателства – дали е следвало да приложи нормата на чл.266, ал.3 ГПК, както и по въпроса валидна ли е сключената с нот.акт № 178/03г. сделка.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения).
В случая първият поставен от жалбоподателката правен въпрос не е решен в противоречие с ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС, т.1, тъй като с него е прието, че за да се извърши делбата между действителните собственици като главна страна в делбения процес следва да участва сънаследника – прехвърлител, когато е заявен искът по чл.76 ЗН, а при липсата на такъв иск, какъвто е настоящият случай, в процеса следва да участват всички носители на право на собственост върху вещта, включително приобретателят по сделката – арг. чл.75, ал.2 ЗН.
По отношение на другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения. Освен това във връзка с втория поставен въпрос не е налице неяснота или непълнота на нормативната уредба и съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, поради което следва да се приеме, че същото не е налице, още повече, че въззивното производство се е движило по реда на отменения ГПК и разпоредбата на чл.266, ал.3 на сега действащия ГПК не би могло да бъде приложена.
Третият поставен въпрос – валидна ли е сключената с нот.акт № 178/03г. сделка е такъв по съществото на спора, поради което този въпрос също не може да послужи като обща предпоставка за по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на казаното подадената от Н. К. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски за настоящото производство в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били сторени. Във връзка с направеното от ответника В. Н. искане за присъждане на направени от него разноски в предходните инстанции следва да се отбележи, че такива не могат да се присъждат от ВКС в настоящото производство по чл.288 ГПК, а е следвало да бъдат поискани от съответната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.09г., поправено с решение от 13.04.11г., постановени по гр.д.№ 1932/09г. на Софийския градски съд, ІVв отделение.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: