О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 18.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6933/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. М. от [населено място], Шуменска област срещу въззивно решение от 18.07.2013г., постановено по в.гр.д.№ 309/13г. на Шуменския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 48 от 25.02.13г., поправено и допълнено с решение от 04.04.13г., постановени по гр.д. № 344/12г. на Новопазарския районен съд е признал за установено по отношение на З. А. М. и Ф. Х. А., че Й. Х. А. е собственик на ? ид.част от поземлен имот с площ от 2 120 кв.м., находящ с в [населено място], Шуменска област, ведно с построените в него три сгради и е осъдил ответниците да предадат на ищеца владението върху ? ид.част от имота на основание чл.108 ЗС, като е отхвърлил ревандикационния иск за предаване владението на останалата ? ид.част от имота, както и възражението за задържане на същия да заплащане на сумата 5000 лв.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която ревандикационният иск е отхвърлен за ? ид.част от имота и вместо него е осъдил ответниците да предадат на ищеца владението и върху нея, а в останалата му част решението е потвърдено.
По делото е установено, че процесният поземлен имот е закупен през 1960г. с неформален договор от бащата на ищеца Х. А. Ю., който е построил в него жилищна сграда и е живял в имота до смъртта си през 2001г. в продължение на 40 години, а след това същият е владян от двамата му синове. Ответникът е допуснат в имота от брата на ишеца през 2005г., а от 2007г. там живее и съпругата му – ответницата Ф. А.. При тези фактически данни съдът е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху ? ид.част от имота по давностно владение и наследство и че ответниците го владеят без правно основание, поради което предпоставките за уважаване на ревандикационния иск за целия имот са налице. Възражението на ответниците за право на задържане на имота е прието за неоснователно по съображения, че те са недобросъвестни владелци и по делото не е установено ищецът да е знаел за направените от тях подобренията и да е бил съгласен с извършването им.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с погрешна интерпретация на предпоставките за уважаване на иск по чл.108 ЗС, а именно: наличие и обем на изискуемите предпоставки.
Ответникът по жалбата Й. Х. А. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, а ответницата Ф. Х. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК разяснения релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставеният от касатора въпрос е твърде общо формулиран, а и не е налице никакво противоречие на обжалваното решение с представената незадължителна практика на ВКС /Р № 1065 по гр.д.№ 4244/07г., ІІІ г.о., Р № 1086 по гр.д.№ 4556/07г., ІІ г.о., Р № 1067 по гр.д.№ 4177/07г., ІV г.о. и Р № 2151 по гр.д.№ 1892/03г., ІV г.о./, тъй като същата се отнася да съвсем различни от настоящата хипотези, а и самият касатор не сочи в какво се изразява противоречието. Освен това решението е съобразено с дадените в т.3 на ТР № 4/12г. на ОСГК на ВКС разяснения.
С оглед изложеното въззивното решение не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Й. Х. А. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 380 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 18.07.2013г., постановено по гр.д.№ 309/13г. на Шуменския окръжен съд.
О с ъ ж д а З. А. М. от [населено място], Шуменска област да заплати на Й. Х. А. от същото село сумата 380 лв./триста и осемдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: