О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 10.12. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 628/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Н., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Н., срещу въззивно решение №709/03.05.2012г. по гр. дело № 61/2012г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения, че в противоречие с практиката на ВКС е приложена преклузията на чл.266,ал.1 ГПК по отношение възражението на настоящия касатор, че спогодбата е недействителна, тъй като е в нарушение §38 и §39 СПН/1959г./ като е прието, че възражението е направено едва с въззивната жалба. Даденото разрешение противоречи на решение №5/2012г. по гр.д.№822/2011г., ВКС, ІІ г.о. по въпроса допустимо ли е в исков процес съдът да разгледа доказателствената сила на официален документ, неоспорен от другата страна, която обаче е направила възражение за правния ефект на документа, щом се касае за нищожност, за която съдът следи служебно.Като не е съобразил, че ищецът винаги е твърдял,че е собственик на ? ид.ч. от имота, т.е. той не е зачитал спогодбата, въззивният съд не е разгледал релевираното възражение относно нищожността на спогодбата в противоречие с решение на №5/2012г. по гр.д.№822/2011г.,ВКС, ІІ г.о. Прилагат се и други решения на ВКС.
Ответникът по касация Г. Д. К. оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №365/2011г. по гр.д.№981/2010г. на ВКС, І г.о. е отменено въззивно решение №539/2010г. по гр.д.№445/2010г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Г. Д. К. е осъден да премахне изпълнените от него строителни работи в сутеренния етаж на масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], а именно изградената преградна стена под трегера в северната част на сутерена, с което е обособена баня с тоалетна и делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане с обжалваното решение е потвърдено решение № 15/2010г. по гр.д.№3560/2009г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Н. срещу Г. К. иск за премахване преустройството в северната част на сутерена в масивната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], изразяващо се в изграждане на преградна стена на трегера, както и обособяване на баня стоалетна.
Въззивният съд е приел, че съгласно съдебна спогодба по гр.д№184/1966г. и нотариален акт за опкупко-продажба, ищецът Г. Н. е собственик на първия етаж от процесната сграда и южната част от сутерена, състояща се от стая и баня с тоалетна, а ответникът К. е собственик на втори етаж от сградата и северната част от сутерена, състояща се от две стаи. Извършеното от ответника преустройство не представлява незаконно действие и не пречи на ищеца да упражнява правото на собственост върху своя имот.Действително, то е извършено от ответника в собствения му имот без дадено от ищеца съгласие по /чл.185,ал.1,т.1 ЗУТ/ относно промяна в предназначението на обекта с оглед начина на ползването му /§41 ДР ЗУТ/, но преустройството е в режим на търпимост по смисъла на §16,ал.1 ПЗР ЗУТ и не подлежи на премахване или забрана за ползване.Това се потвърждава и от писмо от 09.03.2009г. на [община].Възражението на ищеца, че спогодбата е недействителна, тъй като нарушава §38 и 39 от СПН /обн.ДВ,бр.75/1959г., изм.ДВ, бр.39/1963г./, е направено едва с въззивната жалба и е преклудирано по смисъла на чл.266,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е бил включен в предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не са обусловили изхода на делото. Въззивният съд не е разгледал като преклудирано по смисъла на чл.266,ал.1 ГПК възражението за недействителност на съдебната спогодба от 1966г., поради противоречие с §38 и 39 от СПН. Производството по делото се е развило по ГПК /2007г., поради което са приложими преклузиите по чл.266,ал.1 ГПК и даденото от въззивния съд решение на поставените въпроси не е в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика по прилагане на същата законова разпоредба. Според нея нови обстоятелства и възражения са недопустими пред въззивния съд, освен в изключенията на чл.266,ал.2 ГПК, каквото в случая не е налице. Обжалваното решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС по реда и в очертаните от отменителното решение рамки по чл.294 ГПК. Соченото от касатора решение №5/2012г. по гр.д.№822/2011г., ВКС, ІІ г.о. е неотносимо. С него по реда на чл.290 ГПК е прието, че при направено оспорване от страната на правните последици от официален документ, обективиращ сделка, съдът е длъжен да се произнесе относно настъпването на правните последици от документа като следи за наличието на нищожност при направеното от страната възражение за липса на целените със сделката правни последици, макар самият документ да не е оспорен. В разглеждания случай обаче е прието, че липсва своевременно релевирано от ищеца възражение за нищожност на спогодбата поради противоречие с цитираните строителни правила и норми. В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания по съществото на спора и относно допуснати от съда процесуални нарушения, които обаче не са самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи конкретен правен въпрос,а касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. С оглед изложеното, следва да се приеме, че в тази част оплакванията на касатора за необоснованост на извода на въззивния съд относно зачитане последиците от съдебната спогодба, по силата на която и неговият праводател е станал собственик на обекти в сградата, не могат да обосноват касационно обжалване на решението, поради това, че по съществото си са доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производствотопо чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №709/03.05.2012г. по гр. дело № 61/2012г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Г. Н., [населено място], да заплати на Г. Д. К. направени разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: