О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София 14.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело №3316/2014г.
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С., подадена от пълномощника му адвокат Д., срещу определение №1039/09.04.2014г. по ч.гр. дело № 713/2014г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за целия имот, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва.В този случай наличието на правен интерес преценява ли се конкретно, въз основа на обосновани твърдения в исковата молба, при оспорването на които ищецът следва да ги докаже. В конкретния случай налице ли е правен интерес от предявяване на иска след като ищецът владее имота, но ответникът претендира права с договор за покупко-продажба и като съсобственик е придобил от общината 168 кв.м. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР №8/2013г. по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, поради следното :
С обжалваното определение е потвърдено решение /имащо характер на определение/ по гр.д.№13230/2011г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че Г. Й. не е собственик за разликата над 168 кв.м.ид.ч. на имот, представляващ дворно място с площ 850 кв.м., а по скица с площ 910 кв.м., съставляващо УПИ ХІV.145, кв.50, по плана на [населено място] от1989г., идентичен с парцел ХІІІ-145, кв.29 по предходен план. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правния си интерес от така предявения отрицателен установителен иск за собственост по отношение на целия УПИ ХІV-145, кв.50 по плана от 1989г. на [населено място], а само за 168 кв.м. ид.ч. от същия имот, които ответникът е закупил като общинска собственост от [община]. Тези идеални части се придават в резултат на влязъл в сила план и са част от бивша улица. Ответникът се легитимира като собственик на друг имот – парцел ХІІІ-839, кв.50 по плана на [населено място], идентичен с парцел ХІІ-145, кв.29 по предходен документ за собственост, въз основа на нотариален акт №84/2004г. и нотариален акт №39/2011г. за поправка на нот.акт №84/2004г. Следователно правен интерес от отрицателния установителен иск ищецът има само за закупените от ответницата от общината 168 кв.м. ид.ч. от имота на ищеца.
Повдигнатите въпроси досежно правния интерес не могат да обусловят допускане касационно обжалване на определението на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Те са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Той е приел, в съответствие с установената съдебна практика, че в конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск за целия имот. Не е налице противоречие с ТР №8/2013г., по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК. С това решение се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Обстоятелствата, на които ищецът е обосновал правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск не могат да бъдат преценени като такива, обосноваващи възприетите с цитираното ТР предпоставки, обуславящи допустимостта на този иск.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Въпреки изхода на производството на ответниците по частната касационна жалба не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и доказателства за извършването им.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1039/09.04.2014г. по ч.гр. дело № 713/2014г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: