О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 31.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 292/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Д. К. от [населено място] против решение № V-215/29.12.2011г. на Бургаски окръжен съд,пети въззивен граждански състав,постановено по гр.д.№229/2011г. по описа на същия съд,с което е отменено съдебно решение №163/16.08.2010г. по гр.д.№459/2007г. по описа на Районен съд [населено място] в частта,с която след възлагане на жилищния имот/къща и дворно място в [населено място]/ ищецът А. Д. А. е осъден да заплати на ответницата С. Д. К. парично уравнение на дела й над. 9175 лева до 39 650 лева,а също и в частта,с която всяка една от горните страни е осъдена да заплати държавна такса за проведеното съдебно производство по сметка на Н. в размер над 517 лева до 1736 лева,като в останалата обжалвана част за присъденото парично уравнение на К. горното решение е оставено в сила.С въззивното решение, е оставено в сила и допълнително съдебно решение №279/20.12.2012г. по горното гражданско дело в обжалваната отхвърлителна част за подобрения,дължими на основание член 30 ал.3 от ЗС за К. и А. над 6 428 лева до поисканите 20 000 лева.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено с касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуално правни въпроси от значение за изхода по делото/цитирам/:
„Въпрос №1/ Задължен ли е въззивният съд служебно да присъди законната лихва по отношение на сумите дължими за уравняване на дяловете от момента на влизане в сила на възлагателното решение?”,в противоречие с Постановление №4/1964г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №34/1971г. на ОСГК на ВС,тъй като решаващите състави не са спазили закона и не са изпълнили служебното си задължение за присъдят законната лихва върху сумите,които наследникът дължи на останалите наследници в случай,че имотът му е възложен.Касаторът излага доводи,че лихвата се присъжда служебно от датата на възлагането на поделяемия имот и се дължи заедно с паричното обезщетение в шестмесечен срок от влизане на решението в сила за възлагане по член 288,ал.6 и 7 от ГПК/отм/,като при липса на диспозитив в полза на съделителката-касатор за това,последната е лишена незаконосъобразно от лихвите,които съделителят приобретател й дължи,основание за допускане на касационно обжалване на въззивноно решение съгласно член 280 ал.1,т.1 ГПК.
Въпрос №2/”Към кой момент следва да се определи действителната стойност/оценката/ на възложеното на един от съделителите в делбеното производство неподеляемо жилище,към момента на постановяване решението за възлагане на неподеляемото жилище или към момента на уравняване на дяловете на останалите съделители,респ. към момента на приключване на въззивното производство?”,който въпрос според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложеното съдебна практика на ВС и ВКС,задължителна такава,както и по отделни решения,постановени по реда на отменения ГПК,цитирани в изложението,основание за допускане на касационно обжалване на възивното решение по член 280 ,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Третият формулиран от касатора въпрос е свързан с определяне действителната стойност на имота,а именно/цитирам/:
„Какво представлява и какво се включва в действителната стойност на делбен имот- жилище,може ли тази стойност да бъде определена на базата на средната оценка на пазарни анализи,или следва да се вземат предвид и конкретните технически характеристики и състояние на жилището/застроена площ,етажност,местонахождение,използвани материали,общо състояние,овехтяване и др./”,разрешен в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г.,ОСГК и
-Решение №998 от 23.03.2010г. на ВКС по гр.д.№778/2009г.,ІІго,постановено в производство по член 290 ГПК,според което действителната пазарна цена на имота е тази стойност,която отчита конкретното техническо състояние на имота,както и икономическите параметри,обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижимите имоти.Когато съдът се произнася по същество,касаещо извършването на делбата в хипотезата на член 292 ГПК/отм/,той е длъжен да изпълни задължението си за определяне на пазарната цена на делбения имот.
На последно място в изложението си,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280 ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,във връзка с произнасяне на съда по въпроса за извършени подобрения от един от съделителите при определяне на действителната стойност на имота и по какви цени се оценяват последните.
Ответникът по касационната жалба А. Д. А.,в писмения си отговор,чрез пълномощника си адвокат М. М.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че по претенцията на ищеца с правно основание член 34 ,ал.1 ЗС,предявена по реда на член 278-293 ГПК/отм/ за делба на съсобствен по наследство недвижим имот,същото се намира във втората й фаза-извършването на делбата,като с решение №301/25.02.2008г. постановено по делото,влязло в законна сила е допусната делба между ищеца А. Д. и ответницата С. Д. на описания недвижим имот,останал в наследство от общата им наследодателка А. Н. К.-б.ж. [населено място]-починала на 29.04.2006г.,при равни за страните квоти,като решението за възлагане на имота по член 288 ал.3 ГПК/отм/ е влязло в сила,а е обжалвано от ищеца А. само в частта,с която е осъден за заплати на ответницата съответното парично уравнение,както и по сметки,които последният е предявил ,касаещи подобрения в имота.С решаващите си мотиви относно присъденото парично уравнение на дела на ответницата К.,въззивният съд,след като е отчел събраните доказателства,данните по изслушаните съдебни експертизи –единична и тройна,съобразявайки се със трайната практика на съдилищата и разпоредбата на член 288 ал.5 ГПК/отм/, е приел,че имотът се оценява по действителната му стойност и на тази база се присъжда уравнението на дяловете на страните.Съдът е посочил,че действителната стойност на имота не представлява механичен сбор от конкретни цени на трайните насаждения,терена и подобренията върху него,включващи основна сграда и допълнително застрояване,а се равнява на усреднената реална пазарна цена на аналози,определена към момента на ликвидиране на съсобствеността,като величината й е в пряка зависимост от пазарното търсене и предлагане на такива аналози,т.е почива на реално осъществени продажби към момента на изработване на заключението на експертите.След като е изложил доводи,че такива са взети и анализирани във второто допълнително заключение на вещото лице А.,депозирано пред РС,така и в заключението вещите лица по първата тройната съдебно –техническа експертиза пред БОС,която съдът възприема,че е направена най-близка по време и отчита реално осъществените към този момент за населеното място сделки-аналози,въззивният съд е стигнал до извода,че съгласно заключението на първата тройна съдебна експертиза изслушана от него,действителната стойност на имота възлиза на 18 350 лева. И на тази база е определил дължимото уравнение на дела на ответница и дължимите държавни такси от страните.
Във връзка с формулирания от касатора първи въпрос относно задължението на съда да присъди законната лихва при възлагането на делбения имот,когато уравнението на дела на другия съделител е парично,касационният съд констатира,че в диспозитива,постановен по въззивното решение,в неговата отменителна част,с която се изменя размера на дължимото парично уравнение на ответницата,с оглед възлагането на делбения имот на ищеца,липсва присъждане на законната лихва. Ето защо,касационният съд намира,че изложеното в касационната жалба по отношение на това задължение за служебно присъждане на лихви върху присъдените суми за уравнение при възложен жилищен имот,всъщност представлява молба за допълване на въззивното решение по реда на член 193 ал.1 ГПК/отм/,поради което след произнасянето по настоящото касационно производство,делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по тази молба за допълване на решението.
Твърдението на касатора,че въззивният съд се е произнесъл при разрешаването на втория посочен в изложението въпрос,а именно към кой момент следва да се определи действителната стойност на възложеното неподеляемо жилище-към момента на постановяване на решението за възлагане на жилището или към момента на уравняване на дяловете,респ. момента на приключване на въззивното производство,в противоречие с практиката на ВКС ,е неоснователно.С оглед възприетото в решаващите мотиви на въззивното решение относно определяне оценка на имота,същото е в съответствие със задължителната практика на ВКС,обективирана в посоченото от касатора решение №374/26.07.2010г. по гр.д.№1193/2009г.,Іго,ВКС,постановено по член 290 ГПК,според което собствеността се придобива след изплащане в срока по ал.6 на член 288 ГПК/отм/ на дължимото уравнение,като това изискване има характер на отлагателно условие за проявление на конститутивното действие на решението за възлагане,т.е. след сбъдване на условието предпочетеният съделител става собственик и то от момента на влизане в сила на решението за възлагане.Следователно следва да се приеме,че оценката на имотите трябва да е относима към момента на извършване на делбата,като това единство следва да се запази и в случаите,когато първо влиза в сила решението за възлагането,а след това се постановява решение за парично уравнение на дяловете.
По отношение принципа,по който се определя действителната стойност на имота,предмет на възлагане в делбеното производство,с оглед изложеното от въззивния съд с решаващите му мотиви,а именно определянето на същата на основа на реална пазарна цена по реално осъществени продажби в същия регион към момента на изработване на заключението,същото е в съответствие в цитираното от касатора решение,постановено по гр.д. №778/2009г. по описа на ВКС,ІІго,част от задължителната съдебна практика на ВКС.
Поставените въпроси от касатора,във връзка с наличие на хипотезата на член 280 ал.1 ,т.3 ГПК,се неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и не се свързани с правните изводи,обусловили изхода на делото.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-215/29.12.2011г. на Бургаски окръжен съд,пети граждански въззивен състав,постановено по гр.д.№229/2011г. по описа на същия съд в обжалвана му част.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за произнасяне по реда на член 193 ал.1 ГПК/отм/ по молбата на С. Д. К. за присъждане на законната лихва по член 288,ал.6 ГПК/отм/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: