О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 03.07.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 26.06.2018 г. две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 2267 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13664 от 09.05.2018 г. на В. Д. А., чрез пълномощника й адвокат М. Т., против определение № 950 от 18.04.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 727/2018 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено определение № 2225 от 22.02.2018 г. по гр.д. №13779/2014 г. на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане по същество на неоттеглените искове по чл. 109 ЗС от първоинстанционния съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС има за предмет преустановяване на незаконосъобразно фактическо действие и/или премахване на вредоносен фактически резултат, а не правни действия или бездействия, какъвто е бил предметът на предявените искове. Съдът е потвърдил и изводите на първата инстанция относно приложимостта на ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. №10/1984 г., ОСГК на ВС, превратно тълкувано от касатора.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът твърди,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси относно допустимостта и предмета на иска по чл.109 ЗС и обхвата на защита”-в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС- ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС,ТР №4/2017г. на ОСГК на ВКС.
Касационният съд намира,позоваването от касатора на ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. №10/1984 г., ОСГК на ВС за неотносимо в настоящия случай, тъй като тази съдебна практика се отнася до хипотеза на предявяване на иск по чл. 109 ЗС от съсобственик на имот срещу съсобственик на същия или съседен имот за премахване на изграден в имота на ищеца незаконен строеж, който ограничава неговото право на собственост, каквато не е налице в настоящия случай.
Наред с това, даденото разрешение на въпроса,с обжалваното въззивно определение не е в противоречие,а напротив в съответствие с приетото с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, т. 1- негаторният иск е иск за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху определена вещ, което пречи на неговото допустимо упражняване според предназначението на вещта, но без да отнема владението на собственика, като с предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него, а съгласно т. 3 от тълкувателното решение е необходимо във всеки конкретен случай ищецът по иска по чл.109 ЗС да доказва, че неоснователното действие на ответника, дори и то да е очевидно, му пречи да упражнява своето право на собственост.
В точка второ римско от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„Касационното обжалване е допустимо и на основание член 280,ал.1,т.3 ГПК-от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Молим да бъде допуснато касационното обжалване по следните правни въпроси:
1.Може ли при проверка допустимостта на иска по чл.109 ЗС да се прецени дали исканата от ищеца защита е адекватна на евентуалното неоснователно въздействие върху вещното право или това е въпрос по съществото на спора?
2.Може ли петитумът на иска по член 109 ЗС и постановеният от съда диспозитив да съдържат задължение на ответниците да извършат незаместими и заместими действия в бъдеще-да подписват и подават документи във връзка с общите части на сградата и да извършват фактически действия по довършването им,ако ответниците извънсъдебно отказват съдействие на ищците?”
Преди всичко, съгласно приетото с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалвания съдебен акт, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Така посочените от касатора правни въпроси,са по същество на спора,не са правни въпроси по смисъла на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не обуславят правните изводи на съда по делото.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно определение, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат другите основания за това.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №950/18.04.2018г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№727/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: