О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 15.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.05.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1796/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№27364/26.02.2016г.,подадена от А. Я. Е.,чрез пълномощника му адвокат Б. К. Р.,против решение от 08.01.2016г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-ри брачен въззивен състав,с което се потвърждава решение от 20.05.2015г. на Софийски районен съд,ІІІгр.отд.,80 състав,постановено по гр.д.№15629/2014г. по описа на същия съд-за отхвърляне на предявения от А. Я. Е. срещу Д. Д. И. иск с правно основание член 21,ал.1 СК/85г.-отм/.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. И.,чрез пълномощника си адвокат М. М.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ от А. Я. Е., с който е поискано да се признае за установено, че ищецът е изключителен собственик на 17000/30000 ид. ч. от апартамент № 115, находящ се в [населено място],[жк], блок 214, вх. Д, ет. 8, със застроена площ от 84 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизи, при съседи: изток – ап. 114; запад – ап. от вх.Е; север – двор; юг- двор; заедно с мазе 019 с площ от 2.41 кв. м., при съседи : изток -мазе от вх. Е; запад – коридор; север – мазе № 20; юг- мазе №18, заедно с 0.745 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото държавна земя, попадаща в първа зона, съгласно НА за покупко – продажба на недвижим имот № 186, т. І, рег. № 1912, дело №142/ 2004 г. на нотариус Н. В., вписана в peг. на НК под № 014, с район на действие СРС, вследствие на частична трансформация на лично негово имущество в размер на 17 000 евро,който с решението по гр. д. № 15629/2014 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 80 състав е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.Съдът е посочил, че съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебно- счетоводната експертиза,че е останало недоказана, при условията на пълно и главно доказване, основателността на предявения иск,а е прието за установено, че по време на брака си страните са придобили процесния недвижим имот на стойност 30 000 евро- цената на придобивната възмездна сделка покупко- продажба- с представените предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот и съдебно решение за прекратяване на брака между страните.След анализ на доказателствата по делото съдът е стигнал до извода,че не се установява по безспорен и категоричен начин, че средствата, които ищецът е получил като дарение от неговия чичо, живеещ в М., Австралия, са вложени именно в закупуването на процесния недвижим имот- като безспорно и категорично доказателство в тази насока не може да се счита нито представената по делото спестовна книжка, нито заключението на съдебно- счетоводната експертиза за изтеглени в посочените периоди парични средства, нито свидетелските показания на Е. И., макар и кредитирани и ценени съобразно разпоредбата на чл. 176 от ГПК,като липсват категорични доказателства средствата, изпратени на ищеца от М., да са дадени именно за покупката на процесния имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът след като посочва какво съдържа т.4 на Тълкувателно решение №5/29.12.2014г. по т.д.№5/2013г. на ОСГК на ВКС,заявява/цитирам/:
„Налице е касационно основание по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК,поради произнасяне на съда в противоречие освен с горецитираното Тълкувателно решение и с решенията по чл.290 от ГПК/приложени към изложението/ по следният материално правен въпрос на делото:
1.Допустимо е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл.23,ал.1 и 2 от СК/чл.21,ал.1 и 2 СК,отм/ в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на съпруг,с произход на лично имущество-лично дарение от близък роднина,при което обстоятелство и начина на извършване на дарението,другия съпруг е изключен от дарственото намерение на дарителя.”
Преди всичко,съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение и цитираното в точка първа от изложението на касатора,същият освен че не е формулиран като въпрос,представлява твърдение на ищеца за наличие на извършено дарение и в чия полза е извършено,което е въпрос по същество на делото,а и не кореспондира на приетото за установено с доказателствата по делото.
В точка втора от изложението си,касаторът посочва/цитирам/:
„Налице е касационно осонование по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК поради произнасяне на съда в противоречие с Решения на ВКС по чл.290 от ГПК/приложение ІІ към изложението/ по следните процесуални въпроси:предмет на делото:
Предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите,когато потвърждава нейното решение,не освобождава въззивния съд от задължението по чл.236,ал.2 ГПК да мотивира своето решение,т.е. да се произнесе по спорния предмет,след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните.”
Заявеното в тази точка от изложението на касатора е напълно неотносимо към приетото с мотивите на обжалваното въззивно решение,тъй като в същите липсва препращане към мотивите на първоинстанционното решение,съгласно предвиденото в член 272 ГПК,като въззивният съд е обсъдил всички възражения и доказателства,събрани по делото и направил своята преценки и изводи в собствените си мотиви на обжалваното въззивно решение.
Точка трета от изложението на касатора изобщо не съдържа въпрос,а само коментар и позоваване на съдебна практика на ВКС за възможност за пълно доказване не само чрез пряко доказване,но и чрез косвено доказване.
В точка четвърта от изложението се твърди от касатора/цитирам/:
„4.Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет,след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните.”в подкрепа на което се цитира отново задължителна съдебна практика на ВКС.
Касационният съд намира,съгласно изложеното в мотивите на обжалваното въззивно решение,че съдът се е произнесъл в съответствие с тази задължителна съдебна практика на ВКС,като е обсъдил всички доказателства по делото,доводи на страните и е изложил своите изводи,които съвпадат с изводите на първоинстанционния съд,поради което е потвърдил решението на последния.
За да обоснове наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,в заключителната част на изложението си,касаторът прави касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.01.2016г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-ри брачен въззивен състав,постановено по гр.д.№10134/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: