О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
С. 28.11. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 547/2011г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. К., чрез пълномощника и адвокат М. М., срещу въззивно решение № 19 от 09.02.2011г. по гр. дело №574/2010г. на Окръжен съд – Смолян.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – какво трябва да съдържа решението на административния орган –О., за да се счита, че е налице възстановяване на собствеността в стари реални граници, кои граници и съседи подлежат на доказване в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, трябва ли да се приложи косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК , как да защитят правата си собствениците на земеделски земи, ако земята им не представлява иглолистна гора. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставя въпрос следва ли ответниците по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ изцяло да игнорират доказателствената тежест, която им е възложена с доклада. Сочат се ТР№1/1997г., ОСГК, и решения на ВКС .
Ответникът по касация И. А. К. оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 11.10.2010г. по гр.д.№ 216/2009г. на Районен съд – Смолян, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Н. Ф. К. за установяване по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост на описаните земеделски имоти е принадлежало на наследодателя на ищцата Ф. Ф. /Ф. И./, поч.1996г., а именно – нива в м.”Л. лъка”, в землището на [населено място], с посочени стари граници и като проектен номер с площ 8 647 кв.м., представляващ част от поземлен имот №003001 с площ 18 600 кв.м., възстановен като иглолистна гора на наследниците на К. С..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата е наследник на Ф. Ф. /Ф. И./, поч.1996г., а ответниците са наследници на К. С., поч.1948г. С решения на ОСЗ №20/1995г. и №50/99г. на наследниците на Ф. Ф. са възстановени в стари реални граници имоти – нива с площ 0,626 дка, м.”Л.”, представляващ №5119 по картата на землището, нива от 0.5 дка в м.”Л.”, представляващ имот № 11087 по картата на землището, нива от 2 дка в м.”Л. лъка”. Постановен е отказ за възстановяване на нива от 0.5 дка в м.”Л.” и гора с площ 0.4 в м.”Л.”. С оглед решение по чл.13,ал.6 ЗВСГЗГФ по гр.д.№379/2004г. на Смолянския районен съд и протокол за въвод, ответниците по делото -наследници на К. С., са въведени във владение на имот №031001 с площ 18600 кв.м., представляващ иглолистна гора , м.”П”. Въззивният съд е направил анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и техническата експертиза и е приел за недоказано твърдението на ищцата, че наследодателят и е бил собственик на процесната земя към момента на обобществяването на земята. Земята е заявена за възстановяване като отделни имоти – с площ 2дка, 0.5 дка, 0.4 дка. От извлечението от емлячния регистър е установено, че дядото на ищцата И. е декларирал през 1923г. поземлени имоти в м.”Л.” – 4дка, в м.”Л.” – 2.8 дка и в м.”Д. л.” – 3.6 дка, а прекият и наследодател Ф. е внесъл нива в м.”Л. л.-” с площ 2 дка и нива в м.Л.” с площ 0.5 дка. Недоказани са твърденията, че въз основа на наследство и давност наследодателят на ищцата е собственик на сочената нива от 8.547 дка. Събраните доказателства не установяват, че е реализиран фактическият състав на давностното владение в изискуемия от закона срок като оригинерен правен способ за придобиване право на собственост в полза на наследодателя на ищца към момента на внасяне на земите в ТКЗС. Освен това не е установена и идентичност между претендирания като собственост на наследодателя на ищцата имот и възстановения на ответниците, който е иглолистна гора и поляна, която до 1961г. е била широколистна гора с възраст 30 години.
Поставените от касатора в изложението по чл.284,ал.3 ГПК въпроси относно съдържанието на решението на О. за границите, подлежащи на доказване в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, за косвения съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК и правата на собствениците на земеделски земи, ако земята им не представлява иглолистна гора, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, поради това, че не са обусловили неговия изход. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд, изградени след анализ на ангажираните от страните доказателства, не са в смисъл, че решението на ПК, ползващо ищцата, не възстановява право на собственост, а са в смисъл, че са недоказани твърденията, заявени в исковата молба, че земеделска земя е принадлежала на наследодателя на ищцата към момента на образуване на ТКЗС, тъй като е недоказано давностно владение, осъществено от наследодателя в изискуемия по ЗД и ЗС срок, по силата на което към момента на образуване на ТКЗС той да е станал собственик на имота. Не е доказано той да е владял процесните имоти. В тази връзка въззивният съд е приел, че липсва и идентичност. При това положение приложените решения на ВКС относно конститутивното действие на решението на ПК, не установяват относимо към случая противоречиво решаване на обуславящ изхода на делото правен въпрос, който да е относим към спорния предмет – кому е принадлежало правото на собственост върху имота към релевантния момент на обобществяването. Поставените в изложението въпроси относно това, следва ли ответниците по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ изцяло да игнорират доказателствената тежест, която им е възложена с доклада на първоинстанционния съд също не обуславя изхода на делото. Това е така защото въззивният съд е приел, че при заявените от ищцата права по положителния установителен иск, в нейна тежест е да докаже, че наследодателят и е бил собственик на процесния имот към обобществяването на твърдяното правно основание. Доказателствената тежест на ответника е за фактите, от които той черпи права, изключващи правата на ищцата. Разрешението не противоречи, а съответства на установената съдебна практика по прилагане разпределението на доказателствената тежест в процеса.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касация И. А. К. следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 230 лева – възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 09.02.2011г. по гр. дело №574/2010г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Н Ф. К. да заплати на И. А. К. разноски в размер на 230 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.