О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София, 16.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дeветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2589/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. С., Р. Р. А., В. И. А., И. В. Д., И. В. А. и Е. Д. Н. срещу въззивно решение № 544 от 29.10.15г., постановено по гр.д.№ 511/15г. на Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 260 от 08.07.14г., постановено по гр.д.№ 390/13г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите против Т. Б. П., С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р., Н. П. Н., К. В. Д., И. В. Д., М. Н. Х., В. Б. П., Л. П. Ч., Б. В. П. и И. В. П. иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място] – УПИ ХІІ-2306 от кв.210 с площ от 400 кв.м., ведно с построената в него триетажна масивна вила и на УПИ VІ-2306 в кв.210 с площ от 450 кв.м., допусната с решение № 87 от 23.06.05г. по гр.д.№ 251/03г. на Велинградския районен съд.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че с решението от 23.06.05г. по гр.д.№ 251/03г. на В. е допусната съдебна делба на посочените имоти между ответниците по настоящия иск с посочените в него квоти без участието на касаторите, които с нот.акт № 202/2000г., т.е. преди образуването на делбеното производство са продали делбените имоти на ответника Т. Б. П.. Това решение е потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд с решение № 97 от 2006г по гр.д. № 977/05г., а последното е оставено в сила с решение № 21 от 27.04.07г. по гр.д. № 525/06г. на ВКС, І г.о., като е прието, че Т. П. не е могла да придобие изцяло правата по договора за продажба, защото продавачите не са били собственици на целия имот и да ги противопостави на действителните собственици и правилно съдът й е определил дял, равен само на наследствената квота на продавачите, тъй като останалите сънаследници не са се позовали на относителната недействителност по чл.76 ЗН.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в делбата, чиято нищожност се претендира, са участвали всички страни, имащи качеството на задължителни другари, като се е позовал на задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС, според които актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен, като разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Според тълкувателната решение легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделителите наследници, неразпоредили дела си. Тъй като в случая тези сънаследници не са се позовали на тази недействителност, а касаторите не разполагат с това право, въззивният съд е приел, че делбата на имотите не е следвало да се допуска с тяхно участие и същата не е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Ако сънаследник доброволно е прехвърлил имота, предмет на делбеното дело на едно трето лице преди образуването на делбеното производство, а останалите не са поискали обявяване на прехвърлителната сделка за недействителна по дена на чл.76 ЗН, като са предявили иска за делба само срещу приобретателя- в този случай следва ли да се приеме, че в делбата, чиято нищожност се претендира по чл.75, ал.2 ЗН, са участвали всички страни, имащи качеството на задължителни и необходими другари или в делбата като главна страна е следвало да участва сънаследника-прехвърлител; 2. Длъжен ли е въззвният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и 3. Следва ли въззивният съд да отложи съдебното заседание, ако към представения от името на пълномощника в деня на самото заседание болничен лист не е приложено Медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието, с отбелязване, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт и необходимо ли е да се представя такова удостоверение, в случаите, когато в болничния лист е предвиден режим на лечение „домашен на легло”. Касаторите считат, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а третият е решаван противоречиво от съдилищата. При условията на евентуалност се поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата С. Р., Д. Р., Н. Р. и Н. Н. считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, като претендират разноски. Останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос е решен в съответствие с цитираното ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС, според което при заявен иск по чл.76 ЗН от неразпоредил се с дела си сънаследник, като главна надлежна страна в делбения процес следва да участва сънаследника – прехвърлител и в този случай сделката между него и третото лице е действителна, но при уважаване на иска тя ще прехвърли права едва при сбъдване на условието по чл.76 ЗН при извършване на делбата. От това следва, че при липсата на заявен иск по чл.76 ЗН като съсобственик на имота в делбата се легитимира приобретателят по сделката, а не прехвърлителят и неговото участие в делбения процес не е необходимо. В този смисъл е и създадената след приемане на това тълкувателно решение практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и с която въззивното решение е съобразено, поради което релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не са налице. Посоченото от касаторите Р № 229 от 17.12.15г. по гр.д.№ 1026/15г. на ВКС, ІІІ г.о. не се отнася до поставения въпрос и противоречие с него също липсва.
Вторият въпрос също не е решен в противоречие с ТР № 1/00г. на ОСГК и ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като задължението на въззивния съд за обсъждане на доводите и възражения на страните в случая е спазено. Доколкото този въпрос се поставя във връзка с оплакване на касаторите, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че в случая същите са се легитимирали с констативен нотариален акт като собственици на целите имоти и са ги продали изцяло, а не само идеални части от тях, следва да се отбележи, че тези доводи и доказателства са обсъдени, но е прието, че сделката не е могла да породи вещнопрехвърлително действие по отношение на идеалните части от имотите, които не са били тяхно притежание, а освен това тези доводи не кореспондират на твърдението им в исковата молба, че и понастоящем притежават права върху тези имоти и следва да участват в делбата им.
Последният въпрос не обуславя изхода на спора и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения. Според тях посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда.
В разглеждания случай въпреки, че въззивният съд е отказал да отложи разглеждането на делото за насроченото пред него съдебно заседание по съображения, че единият от двамата пълномощници на касаторите, които са представили болнични листове и са поискали отлагане на делото, не е представил удостоверение, че заболяването му не позволява явяване пред съда, това обстоятелство е без правно значение, тъй като съгласно практиката на ВКС пречките за явяване по делото трябва да са налице, като по отношение на пълномощника, така и по отношение на страната, за която в случая липсват данни такава пречки да са били налице. Същото е прието и в представеното от касаторите решение на Плевенския окръжен съд, на което същите се позовават.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата С. Р., Д. Р., Н. Р. и Н. Н. сторените от тях за настоящата инстанция разноски в размер на по 500 лв. за всеки от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение № 544 от 29.10.15г., постановено по гр.д.№ 511/15г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Л. П. С., Р. Р. А., В. И. А., И. В. Д., И. В. А. и Е. Д. Н. да заплатят на С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р., Н. П. Н. по 500 лв./петстотин лева/ разноски на всеки от тях.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: