О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1012
гр. София, 27.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 514/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Г., Н. В. Г. и В. В. Н. от[населено място] срещу въззивно решение от 15.12.09г., постановено по в.гр.д.№ 1134/09г. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Б с-в, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 20.08.08 г., постановено по гр.д.№ 28022/06г. на Софийския районен съд, 43 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. В. Г., Н. В. Г. и В. В. Н. против Б. Д. Я. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху поземлен имот № 1009 по плана на София- Б., в.з.”Б.-р.”, представляващ част от имот пл.№ 331 по кад.план на Б. от 1954г. с площ по скица от 1313 кв.м.
По делото е установено, че с решение на ПК-П. от 06.01.97г. е възстановено правото на собственост върху процесния имот във възстановими стари реални граници на В. М. Г., чийто наследници са ищците в първоинстанционното производство. Имотът е бил предоставен на ответника по замяна с Т.-комисия и с нот.акт № 157/1961г. същият е признат за негов собственик на основание чл.12 ПМС № 151/1952г. и понастоящем се владее от него. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, упражнявайки косвен съдебен контрол върху законосъобразността на посоченото решение на поземлената комисия, че по делото не е установено наследодателят на ищците да е бил собственик на процесния имот към момента на обобществяването на земята, тъй като посочените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ доказателствени средства се отнасят до административното производство пред поземлената комисия и съдебното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, а в исковото производство по ревандикационния иск важат общите правила за доказването, респ. че опис-декларациите за членство в ТКЗС, както и дневника и описите за внесените в стопанството земи не са пълно доказателство за това, че деклараторът е собственик на внасяните в ТКЗС земи. За недоказан е приет и доводът на ищците, че наследодателят им е бил собственик на процесния имот по давност, доколкото по делото не е установено от кога същият го е владял, нито е установено владението му да е установено въз основа на писмен документ съгласно чл.12, ал.7, изр.1 ЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите налице ли е собственост в стари реални граници върху имота, достатъчно доказателство ли е декларацията по чл.12 ЗСПЗЗ, налице ли е придобивна давност докато имота е в ТКЗС до възстановяването му от ПК и какво е действието на решението на Т. комисия за замяна на имоти, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая във връзка с посочените предпоставки за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че същите не са налице. В допълнение следва да се отбележи, че първият поставен по-горе въпрос е по съществото на спора, а третият и четвъртият въпрос не обуславят неговият изход. Във връзка с втория въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
С оглед на казаното подадената от С. В. Г., Н. В. Г. и В. В. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.09г., постановено по в.гр.д.№ 1134/09г. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Б с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: