О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 31.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 148/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. С. и Е. М. С., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Ж., срещу определение № 1936/21.06.2018 г. по ч. гр. д. № 368/2018 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и немотивирано, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и на служебното начало в процеса /чл. 7 ГПК/.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По въпроса: могат ли части от искова молба и предявени инцидентни искове да бъдат върнати и делото прекратено по отношение на тези искове, за които не са давани указания за отстраняване на констатирани нередовности, се твърди противоречие с практиката на ВКС – определение № 171/06.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2616/2017 г., ВКС, ІІ г. о. От значение за развитието на правото са въпросите: следва ли съдът, при предявяване на множество искове, в разпореждането за връщане на исковата молба да изложи ясни мотиви по връщането на всеки един предявен иск и да посочи в отделни указания по всеки администриран иск какви са пороците на исковата молба; следва ли съдът при сложност на делото поради предявяване на множество искове да посочи изрично в разпореждане колко искове администрира и квалифицира, какво изисква за уточнение по всеки администриран иск и как групира исковете по тяхната преюдициалност и връзка с предмета на спора, съответно да ги обособи и отдели в отделни производства. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдения, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Без да дава указания съдът е прекратил допустимо производство /по положителните установителни искове/ и е дал ход на евентуално недопустимо такова по отрицателния установителен иск /решение № 325/08.02.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., ВКС, ІІ г. о./.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:
С въззивното определение е потвърдено определение № 880/17.11.2017 г. по гр. д. № 392/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от жалбоподателите с молба от 01.06.2015 г. искове и частично е прекратено производството по делото в частта по отношение на тези искове.
Въззивният съд е приел, че с исковата молба и уточняваща молба към нея жалбоподателите са предявили само един отрицателен установителен иск с петитум да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че последните не са собственици на построената от ищците и разрушена понастоящем сграда за търговия с площ от 100 кв. м., подробно описана в исковата молба. Доводите на ищците, че алтернативно са придобили по силата на добросъвестно давностно владение правото на собственост върху сградата и правото на строеж, само обосновават отрицателния установителен иск. Предявените впоследствие с молбата от 01.06.2015 г., според ищците инцидентни установителни искове, нямат за предмет установяване съществуването или несъществуването на оспорено правоотношение по смисъла на чл. 212 ГПК. Те са нови искове, като предявяването им повече от две години след образуване на делото, макар и преди първото по делото заседание, но след извършена размяна на книжа – връчване на ответника на препис от исковата молба и депозиране от него на отговор, е недопустимо. Дори с исковата молба да са предявени при условията на евентуалност искове за установяване, че ищците са придобили правото на собственост върху сградата и правото на строеж, предявените впоследствие искове отново са недопустими – поради съвпадане по предмет и при липса на заявена с исковата молба претенция по отношение на поземления имот, върху който се е намирал търговският обект /доколкото твърденията в исковата молба не се базират на института на приращението/. Инцидентният ревандикационен иск също е недопустим.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С молбата от 01.06.2015 г. ищците са предявили „инцидентен установителен иск“ за приемане на установено по отношение на ответниците – държавата и [община], че първоначалният договор за наем на обекта, сключен с общината, е сключен с несобственик, както и че ищците са придобили на основание добросъвестно владение, упражнявано в периода 02.06.1996 г. – 02.06.2001 г. правото на строеж за сграда с площ от 36 кв. м. и правото на собственост на обособен нов поземлен имот, заснет по контурите на разрушената сграда за търговия с идентификационен номер ****, както и „инцидентен ревандикационен иск“ срещу [община]. Въззивното определение е постановено по частна жалба срещу определение, с което са оставени без разглеждане предявени в първоинстанционното производство инцидентни установителни искове. Съобразно приетото в т. 7 „а“ на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС определението на първоинстанционния съд, с което е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като същото не прегражда по – нататъшното развитие на делото и неговото обжалване не е предвидено изрично в закона.
С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право. С него се променя предметът на делото като наред с обусловеното право – предмет на първоначалния или насрещния иск се добавя обуславящото правоотношение и се постига последващо кумулативно съединяване на искове. Неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск. Ако инцидентният установителен иск се предяви по общия ред преди изтичане на срока по чл. 212 ГПК, съответно по чл. 372, ал. 2 ГПК или чл. 373, ал. 2 ГПК, то преюдициалният му характер е основание за спиране на производството по обусловения иск по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
На още по – голямо основание това разрешение следва да се приложи и по отношение на постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е отказано предприето от жалбоподателите последващо съединяване на искове – предявени с допълнителна молба в хода на висящия процес нови искове /в този смисъл определение № 48/2015 г. по ч. гр. д. № 7356/2014 г., ВКС, ІV г. о., определение № 440/2014 г. по ч. гр. д. № 3594/2014 г., ВКС, І г. о./. Следва да се посочи, че дори с молбата от 01.06.2015 г. ищците да са предприели изменение основанието на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, определението, с което не е допуснато това изменение също не е от категорията обжалваеми съдебни актове по чл. 274, ал. 1 ГПК. Правилността му подлежи на проверка при обжалване на решението по съществото на спора /определение № 393/2011 г. по ч. т. д. № 352/2011 г., ВКС, І т. о., определение № 39/2017 г. по ч. гр. д. № 403/2017 г., ВКС, І г. о., определение № 60/2013 г. по ч. гр. д. № 788/2012 г., ВКС, ІІІ г. о./.
Ето защо частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. Д. С. и Е. М. С., [населено място], срещу определение № 1936/21.06.2018 г. по ч. гр. д. № 368/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.