О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 21.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4089/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Л. Ф., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу определение от 17.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 483/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т.. С него е оставена без разглеждане като недопустима молбата му вх. № 4492/10.09.2018 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС по подадената частна жалба вх. № 3341/07.07.2017 г. срещу разпореждане от 22.05.2017 г. на апелативния съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 12750/19.12.2016 г. срещу определение № 425/16.11.2016 г.
В частната жалба се твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения, че съгласно ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК, ВКС определенията, с които се оставя без уважение искане за освобождаване от държавна такса подлежат на касационен инстанционен контрол, какъвто в случая не бил извършван.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение в производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че с определение от 15.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 483/2016 г. е оставена без уважение като неоснователна подадената от жалбоподателя молба вх. № 4141/30.08.2017 г. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева по частна жалба от 07.07.2017 г. Определението на апелативния съд е потвърдено с определение № 112/22.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1392/2018 г. по описа на ВКС, І г. о., което е окончателно. Молителят не разполага с процесуалната възможност повторно да иска освобождаване от заплащане на същата държавна такса при наличие на влязъл в сила съдебен акт и след като не сочи настъпването на нови обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Освобождаването от заплащане на дължимата за съответното съдебно производство държавна такса, винаги е обусловено от условията, визирани в закона. Съдът извършва преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на съдебни разноски, изхождайки от ангажираните доказателства за имущественото положение, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други относими към издръжката и разходите на семейството данни, обуславящи възможността да се поемат съдебните разноски по делото. В случая с молба вх. № 4141/30.08.2017 г. и с молба вх. № 4492/10.09.2018 г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК по негова частна жалба. С определение от 15.11.2017 г. апелативният съд е оставил без уважение първата молба вх. № 4141 по изложени в акта съображения, а постановеното от ВКС по ч. гр. д. № 1392/2018 г. определение,с което то е потвърдено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е окончателно. Преценката на касационния съд не подлежи на обжалване, нито на отмяна, както се поддържа неоснователно от жалбоподателя. Видно от мотивите на обжалваното определение, съдът е отчел обстоятелството, че въпросът за законосъобразността на постановения отказ за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса е разрешен по реда на инстанционния контрол с влязъл в сила съдебен акт. С втората молба вх. № 4492 за освобождаване от внасяне на същата държавна такса молителят не е посочил нови обстоятелства, не е представил доказателства, удостоверяващи неговото имуществено и семейно състояние, с оглед на което е направен законосъобразен извод, че молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е процесуално недопустима. Ирелевантна за този извод и изхода на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК е допуснатата в номера на определението на апелативния съд очевидна фактическа грешка и възможността за отстраняването й по надлежния ред, каквато до настоящия момент не е осъществена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 483/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: