О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 29.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2333/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1428/10.04.2018г.,подадена от Р. А. В.,чрез пълномощниците му адвокат С. Е. Н. и адвокат В. Русева,против решение №83/06.03.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№5/3018г. по описа на съда,с което се отменя решение №172/16.11.2017г. по гр.д.№57/2017г. по описа на Районен съд,гр.Д. и вместо него е постановено:признава за установено по иска по член 54,ал.2 от ЗКИР спрямо Р. А. В. и спрямо [община],че Р. Ю. В. и М. Ю. В.,като собственици по силата на Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 21.03.2016г. на ПИ с идентификатор **** по КККР на [населено място],са собственици на частта от ПИ с идентификатор 05462.501.29,заключена между черната линия и синята линия на скица №15-34960/30.01.2017г.,представляваща неразделна част от настоящото решение,по отношение на която площ е допусната грешка при изработването на КККР на [населено място] със Заповед №РД-18-34/15.06.2010г. на ИД на АГКК,като неправилно същата е включена в ПИ с идентификатор **** вместо в ПИ с идентификатор **** и границата между ПИ с идентификатор **** и ПИ с идентификатор **** минава по регулационната линия между УПИ **** и УПИ **** по ЗРП на [населено място] от 1984г.,като скица №15-34960/30.01.2017г. на Служба ГКК [населено място] представлява неразделна част от настоящото решение.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение недопустимо,като се иска неговото обезсилване,алтернативно същото е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. Ю. В. и Р. Ю. В.,чрез пълномощника си адвокат Ж. Ч.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,като претендират присъждане на направените разноски по делото.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с изложеното в исковата молба ищците Р. В. и М. В. претендират допусната кадастрална грешка,изразяваща се в неправилно заснемане по КККР от 2010г. на част от ПИ с идентификатор ****,която част е включена в ПИ с идентификатор ****,което заснемане не съответства на регулационннат линия от 1984г.Съдът е приел,че това неправилно заснемане се установява от данните по заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице инж.С.,и приложените скици,от което е видно,че по плана от 1984г. имотните и парцелните граници съвпадат и те са по права линия,очертана в син цвят в скицата,докато по действащата кадастрална карта границата между двата поземлени имота не съвпада с границата между тях по плана от 1984г.,като границата по действащата кадастрална карта представлява крива линия,заключваща триъгълник от частта от ПИ с идентификатор ****,която площ неправилно е включена в ПИ с идентификатор ****,отбелязвайки че страните не оспорват правата си към момента на изготвяне на плана от 1984г.Съдът се е позовал на приетото със задължителната практика на ВКС- ТР №8/2016г. на ОСГК на ВКС,че одобрените КК и КР имат декларативно действие,като от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите ,поради което неправилното заснемане в случая,на тази част заснета като такава от ПИ с идентификатор **** не води до промяна в правото на собственост и след като тази спорна част е следвало да бъде включена в ПИ с идентификатор ****,то тя е била предмет на сделката от 2016г. и ищците са придобили правото на собственост спрямо нея.Съдът е посочил,че кадастралната карта от 2010г следва да отразява местоположението и границите на имота по плана от 1984г.,като е стигнал до извода че е налице грешка в заснемането и нанасянето в КК от 2010г. на [населено място] на ПИ с идентификатор ****.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК,във връзка с матириалноправната легитимация да се иска установяване на непълнота в кадастралната основа,респективно грешка в действащия план,която според цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, принадлежи на собственика на спорния имот.Навеждат се доводи,че ищците не могат да претендират права по отменения план от 1984г.,защото към онзи момент не са били собственици на процесния имот,придобит по силата на покупко-продажба от 21.03.2016г.
Видно от решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е приел за установено и доказано по делото,че при извършването на сделката през 2016г. на ищците са прехвърлено правото на собственост в неговия пълен обем,т.е. такъв какъвто е очертан,съгласно предвиденото в плана от 1984г.,тъй като последващото заснемане,за което се твърди че е погрешно,не води до промяна в правото на собственост,поради което с последната е прехвърлена и спорната част.
Касационният съд намира,че при разрешаването на така формулирания от касатора въпрос,въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната от последния практика на ВКС,тъй като правото на собственост към така посочения минал момента е принадлежало на праводателя на ищците,който впоследствие им го прехвърлил, по силата на посочената сделка от 2016г.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Р. В. и М. В. следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 12.04.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №83/06.03.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№5/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. А. В. да заплати на Р. Ю. В. и М. Ю. В. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ ,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: