О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТККА РУСЕВА
дело № 3904/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8123/07.06.2018г.,подадена от Р. Я. Р.,М. Я. Р. и Д. А. Х.,чрез пълномощника им адвокат Г. К.,против решение № V-36/30.04.2018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№344/2018г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №213/20.12.2017г. по гр.д.№58/2016г. по описа на Айтоски районен съд- за отхвърляне на предявения от Д. А. Х.,М. Я. Р. и Р. Я. Р.,иск за признаване за установено по отношение на ответниците Н. Р. Б. и И. Р. Б.,че ищците са собственици на недвижим имот-незастроено дворно място от 709 кв.м,съставляващо парцел **** в кв.6 по действащия план на [населено място], [община],при граници:от две страни улица и парцели **** и ****.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по жалбата Н. Р. Б. и И. Р. Б.,чрез пълномощника си адвокат Е. М.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съгласно представеното удостоверение за наследници ищците са наследници по закон на Я. Х. М.-поч.26.10.1980г.- първата ищца е негова преживяла съпруга,а вторите двама ищци са негови синове,като с нотариален акт №79/02.11.1971г. наследодателят на ищците Я. А. П./Я. Х. М./ е придобил от А. П. П./Х. М. А./ недвижим имот в [населено място]-незастроено дворно място от 709 кв.м,представляващо парцел **** в кв.2 по плана на селото,като прехвърлителят по тази сделка Х. М. А. се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт №824/1971г.,издаден по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот по давност на името на последния,който съгласно представеното удостоверение за родствени връзки е баща на Я. А. П./Я. Х. М./.По отношение на ответника Н. Р. Б.,съдът е посочил,че съгласно представения по делото нотариален акт №34/1993г.,по силата на обективираната в същия покупко- продажба ,последният е придобил от Ф. Р. Р./Ф. Р. А.,Ф. Р. Х.,Ф. К.-данни в нотариалните актове и удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ и нейният съпруг Р. К.,празно дворно място,съставляващо парцел **** в кв.6 по плана на [населено място] с площ от 715 кв.м,като праводателите му са се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт за давностно владение,издаден по обстоятелствена проверка №69/18.03.1988г.Съдът е отбелязъл,че съгласно данните по заключението на вещото лице по депозирана съдебно-техническа експертиза, за [населено място] са били одобрени два регулационни плана-първият от 1938г.,съгласно който е индивидуализиран имота,описан в нотариален акт на ищците №79/1971г.,а вторият план е сега действащият от 1985г.,съгласно който е индивидуализиран процесния имот в нотариалния акт на ответниците №34/1993г.,като е отразено в същото промените,настъпили по силата на втория регулационен план,и съгласно данните по заключението на експертизата,след като друго не е установено съдът е приел,че по новия план за бивш парцел **** в кв.2 от 709 кв. е отреден парцел **** в кв.6,като разликата в конфигурацията и квадратурата на парцелите по стария и по новия план не сочи липса на идентичност.След анализ и преценка на доказателствата по делото-писмени и депозираните свидетелски показания,съдът е приел за доказани твърденията на ищците,че техният наследодател към момента на смъртта си-1980г. е бил собственик на бившия парцел **** кв.2 от 709 кв.м по плана на [населено място],като е посочил,че всички свидетели в показанията си установяват,че след смъртта на наследодателя на ищците имотът е останал безстопанствен в продължение на 10,15,20 години.Съдът е отчел,че ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот на основание на посочената прехвърлителна сделка,но е приел за основателно евентуално направеното от ответниците възражение за придобиване по давност на процесния имот,като изрично е посочил,че видът на давността е въпрос на доказване.Съдът е изследвал периода на упражняване на давностното владение от страна на ответниците,както по отношение на изтичането на по-дългия давностен срок-10 години,така и по отношение на изтичането на кратката давност от 5 години,тъй като предвид възражението им давността е текла за периода от 1993г. до момента на предявяване на иска-16.01.2016г.Съдът е посочил,че ответниците са придобили процесния имот на правно основание,годно да ги направи собственици-нот.акт №34/09.08.1993г.,без знанието че праводателите им не са собственици,което ги прави добросъвестни владелци на имота по член 79,ал.2 ЗС,по които обстоятелства не се спори по делото,като е приел за установено,че владението ми е продължило непрекъснато и несмущавано повече от пет години преди предявяване на иска,като не се твърди и установява по делото,че след смъртта на наследодателя ищците да са посещавали населеното място,нито да се го обработвали,както и да са демонстрирали собственически претенции спрямо имота спрямо ответниците и пред трети лица,а намерението за своене според съда е демонстрирано от ответниците със закупуването на имота през 1993г.,впоследствие ограждането му,стопанисването и управлението на същия,чрез предоставяне за ползване на трето лице –свидетелката Ф..В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че към момента на предявяване на иска ответниците се явяват собственици на процесния имот на оригинерно основание-изтекла в тяхна полза придобивна давност,а ищците са изгубили притежаваното от тях право си на собственост и към този момент не се легитимират като собственици на имота.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Във връзка с наличието на хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,касаторите формулират правния въпрос/цитирам/:
”Нарушена ли е забраната на член 120 ЗЗД вр с чл.84 ЗС в случай,при който по направено възражение за изтекла десетгодишна давност съдът служебно е приложил петгодишна придобивна давност?
Откога започва да тече петгодишната придобивна давност-от деня,в който имотът е придобит от несобственик или е възможно да тече от друга много по-късна дата,например както е в настоящия случай-17 години по –късно,когато тази предпоставка не е била налице поради прекъсване на давността?”,разрешен в противоречие според касаторите със задължителна съдебна практика на ВКС и с практика на ВКС-решения постановени по реда на член 290 ГПК.
Така формулираният въпрос и в двете си части е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото.Преди всичко,съгласно посоченото в тези мотиви,съдът се е произнесъл по направено евентуално възражение за придобиване на процесния имот по давност с отговора на ответника Н. Б. за период от 10 години,считано от 1993г.,като възможността за обсъждане и на изтекъл петгодишен период не се изключва,тъй като сочения от ответниците способ за придобиването им е изтекла в тяхна полза давност,а вида на давността съдът преценява с оглед доказателствата по делото.Освен това втората част от въпроса визира хипотеза с прекъсване на давността,какъвто въпрос не поставян и не е била предмет на разглеждане от съда по делото.
Третия въпрос за възможността да се придобие имот по давност и необходимите за това условия,същият е въпрос по същество,който при всеки конкретен случай съдът решава с оглед са установеното със събраните по делото доказателства.
Във връзка с хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК-откога започва да тече петгодишната придобивна давност,който повтаря втората част от първия въпрос,цитиран по-горе , и който както вече бе посочено е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,касационният съд намира че не са налице твърдяните от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Н. Р. Б. и И. Р. Б. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото касационно производство в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-36 от 30.04.2018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№344/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Я. Р.,М. Я. Р. и Д. А. Х. да заплатят на Н. Р. Б. и И. Р. Б. сумата от 500 лева/петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: