О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 15.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2823/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. от [населено място], П. област и Д. П. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 140 от 12.04.18г., постановено по в.гр.д.№ 162/18г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 689 от 18.12.2017г. по гр.д.№ 1031/16г. на Пещерския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Р. П. Б., Д. П. П. и Л. П. М. при равни квоти на едноетажна вилна сграда, със застроена площ от 42 кв.м., построена в държавен поземлен имот с пл.№ ****, в землището на [населено място], м.””, с площ от 37,980 дка и е прекратил производството по делото.
По делото е установено, че страните по делото са наследници по закон /дъщери/ на П. Д. Ц., починал на 27.08.2004г., който е освен тях, е оставил за свои наследник преживяла съпруга К. С. Ц., която след смъртта си през 2009г. е оставила за свой единствен наследник ответницата Л. П. М.. Вилната сграда е построена от общия наследодател през 1969 г.-1970г. върху държавна земя без надлежно учредено право на строеж и без издадени строителни книжа. С влязло в сила решение № 25 от 21.03.2008г. по гр.д.№ 608/2007г. на Пещерския районен съд е отхвърлен предявеният от Р. П. Б. и Д. П. П. срещу Е. /К./ С. Ц. и Л. П. М. иск за делба на масивна вилна сграда със застроена площ от 100 кв.м. /в исковата молба е посочена застроена площ от 100 кв.м., а по делото е установено, че застроената площ е 42, 60 кв.м./, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя – масив 59, собственост на “Горско стопанство” П., местността “”, [населено място], [община]. С нот.акт № 48/2011г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ответникът Л. П. М. е призната за собственик на 3/4 ид.части от процесната вилна сграда по наследство от родителите ? и давностно владение.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че повторно предявеният иск за делба на същия имот, между същите страни и на същото основание /наследствено правоприемство от П. Д. Ц./ е недопустим, поради което е обезсилил първоинстанциононото решение и е прекратил производството по делото.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Следва ли да се допусне делба, предвид наличието на съществено разминаване в индивидуализацията на процесния имот по предходното и настоящото производство; 2. Следва ли да се допусне делба, след като от данните по делото не може да се направи категоричен извод, че предмет на двете производства е един и същ имот; 3. Следва ли да се допусне делба, след като в периода след отхвърляне на предходния иск за делба са налице нови факти – нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка№ 48/2011г. и нов придобивен способ- давност на идеална част от съсобственик на имота; 4. Следва ли да се допусне делба, като се имат предвид настъпилите нови факти – нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка№ 48/2011г. и нов придобивен способ- давност на идеална част от съсобственик на имота, при положение, че ищците оспорват обема на собственост, а именно 3/4 ид.части, констатирани с акта и 5. Необходимо ли е да се изследва въпросът каква идеална част е придобита по наследство и каква идеална част – по давност, когато са описани общо в нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, в който се признава право на собственост по наследство и давностно владение, предвид възможността дадена идеална част да бъде в режим на СИО. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставените от касатора въпроси не кореспондират на установените по делото факти и по тях във въззивното решение липсва произнасяне, поради което същите не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. По отношение на първите два свързани въпроса следва да се отбележи, че по делото не имало спор, че предмет на предходното и на настоящото дело за делба е една и съща вилна сграда, респ. не са налице твърдения, че общият наследодател на странните е построил в посочената по-горе местност две различни вилни сгради. Във връзка с останалите три въпроса е необходимо да се посочи, че по настоящото дело касаторите са основали исковата си претенция, както и по предходното дело, на наличието на съсобственост върху процесната вилна сграда на основание възникнало наследствено правоприемство от общия им наследодател, а не на издадения в полза на ответницата по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт за собственост на 3/4 ид.части от имота като са изложили и твърдения, че предпоставките за неговото издаване не са били налице. Същите не биха и могли да основат претенцията си на този акт, тъй като същият не ги легитимира като собственици на сградата, нито с него е признато придобиване на една част от имота по наследство, а на друга – по давност. Освен това липсва противоречие на въззивното решение с посочената от касаторите практика на ВКС – ТР № 11/12 г. на ОСГК, Р № 16 по гр.д.№ 5652/14г., І г.о. и Р № 287 по гр.д.№ 1281/09г., ІІ г.о., нито касаторите сочат в какво се изразява то. Не са изложени и никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които също липсват.
Не е налице и релевираното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на това основание, нито са налице останалите основания по чл.280, ал.2 ГПК, на които касаторите не се и позовават.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като такива не се претендират.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 12.04.2018г., постановено по в.гр.д.№ 162/2018г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: