О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 27.06. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело №2139/2014г.
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. Г., [населено място], като майка и законна представителка на малолетното дете А. Н. Т., подадена от пълномощника адвокат С. Б., срещу определение №485/28.02.2014г. по ч.гр. дело № 499/2014г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне по процесуалноправни въпроси относно това кой е легитимиран да води иска по чл.66,ал.4 СК – непълнолетното дете чрез неговия законен представител или пълнолетното дете. Твърди се, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочат се непубликувани съдебни решения.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, поради следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение по гр.д.№976/2013г. на Софийския окръжен съд за прекратяване на производството, поради недопустимост. За да постанови определението въззивният съд е приел, че съгласно чл.66,ал.1 СК родителят или ненавършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние в три месечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено в точно определени /преклузивни срокове/, то се вписва в акта за раждане. В този случай при оспорване припознаващият може да заведе иск за установяване на произход. В случай, че при припознаването детето е било малолетно, на него е предоставено правото да го оспори по съдебен ред до една година от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Настоящата хипотеза е втората, при която законодателят е ограничил началото на теченото на преклузивния срок от навършването на пълнолетие на детето, т.е. от момента, от който му е признато правото да формира самостоятелно волята си. Ако се приеме,че правото на иск за оспорване на припознаването от детето възниква от момента на раждането му /като упражняването му е предоставено на законния му представител/, това означава да се заобиколят преклузивните срокове, установени по отношение на родителя и забраната на чл.66,ал.3,изр.2 СК. В разглеждания случай искът е предявен от майката в качеството и на законен представител на детето като тя не е оспорила припознаването по реда на чл.66,ал.1 СК и то е вписано в акта за раждане.
Повдигнатият от жалбоподателя правен въпрос е обуславящ изхода на спора. Даденото разрешение в обжалваното определение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в посочените хипотези. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е представил противоречива съдебна практика. Посочването само номерата на граждански дела на Великотърновския апелативен съд и Варненския окръжен съд не може да се вземе предвид, тъй като съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК касаторът следва да приложи противоречивата съдебна практика към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. ВКС в производството по селектиране на жалбите не е длъжен да издирва посочената от касатора като противоречива, но непубликувана съдебна практика по смисъла на чл.280,т.2 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл.66,ал.1 и ал.4 СК са ясни. Приетото от въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика по прилагане на цитираните разпоредби, съобразно която за родителя е уреден отделен ред за оспорване припознаването от този за оспорване припознаването от малолетното дете. За последното правото възниква след навършване на пълнолетието, ако припознаването е станало, когато то е било малолетно, какъвто е настоящият случай. След като майката не е оспорила припознаването по реда и в сроковете на чл.66,ал.1 СК /каквито са нейните твърдения в исковата молба/ и то е вписано в акта за раждане, тя не може да стори това впоследствие по съдебен ред, в качеството си на законен представител на малолетното дете. Това тълкуване на закона се основава на принципа за закрила интересите на детето, включващи и стабилността на титула за произход.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №485/28.02.2014г. по ч.гр. дело № 499/2014г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: