О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С., 27.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2017 две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 497 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№15423 от 12.10.2016г., подадена от С. С. м. на Българската православна църква /ССМБПЦ/, представлявана от И. С. Г.-енорийски свещеник при храм „Св.Р. Б.“ в [населено място], чрез адв.Е. А., против определение №V-1755 от 23.08.2016г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по в.гр.д.№1091/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение №188 от 09.05.2016г., постановено по гр.д.№1/2012г. по описа на Районен съд-Поморие-за връщане на исковата молба на ищеца ССМБЦ и прекратяване производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите в исковата молба.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно,като иска неговата отмяна.
Навеждат се доводи, че срокът за вписването на исковата му молба е пропуснат по уважителни причини-неизготвяне в срок на данъчните оценки за процесния имот от общ.П., както и поради влошеното здравословно състояние на неговия представител-енорийския свещеник И. С. Г..
В постъпилите отговори от ответниците по жалбата [община] и ТПК „А.-92“, се изразява становище, че не са налице основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, респ., че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за нередовността на исковата молба,като неправилно е приел, че с оглед неизпълнение разпорежданията на първоинстанционния съд за вписване на исковата молба, законосъобразно е прекратено производството по делото, независимо от това, че причините за неизпълнение на указанията не зависят от ищеца, в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на ССМБПЦ, А. С. Г., Н. Х. М., Т. Х. К., В. Н. П., Д. Л. Б., Г. Л. Г., С. С. Л., М. С. Б., Н. Р. В., Р. Д. В., П. Д. В., Златка Б. М., Н. Б. С., Д. З. Х., В. З. Х., Л. Г. К., П. С. Т. и П. К. К., срещу ответниците [община], ТПК „А.-92“, [населено място] и [фирма], [населено място], с която е предявен иск за делба на недвижим имот, находящ се в регулационните граници на [населено място]-бивши нива и лозе, съставляващ имот с идентификатор 57491.505.12 по к.к. на [населено място], с площ от 22.376 дка.Съдът е посочил,че в хода на делото, на ищците многократно са давани указания за отстраняване на нередовности на исковата им молба, включително и за нейното вписване, като по тяхно искане сроковете за отстраняване на нередовностите са били продължавани неколкократно,като впоследствие делото е прекратено в частта му, по отношение на физическите лица, а ищец по делото е останала единствено ССМБПЦ.Съдът е приел,че въпреки многократно продължавания срок за това,дадените на ищеца указания са останали неизпълнени,поради което исковата молба е останала нередовна,като правилно и законосъобразно РС-П. е върнал исковата молба и на този ищец и е прекратил производството по делото.
К. съд намира,че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,тъй като то не е постановено в противоречие, а напротив-в съответствие със задължителната практика на ВКС, обобщена в Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК.Според приетото с тази задължителна практика на ВКС-т.1 от ТР №3/2009г.- изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114, б. „в“ във вр. с чл. 112, б. „з“ ЗС, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК, а разпоредбата на чл. 128 ГПК не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея,т.2- вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на присъдено нещо,и т.3- при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, обаче, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,като в съответствие със задължителните указания, дадени с посоченото тълкувателно решение, въззивният съд правилно е разрешил този въпрос, с оглед приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение.
Наличието на обвързваща практика, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване и съобразяването й от страна на съда в обжалваното определение, изключва възможността поставеният въпрос да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и води до липсата на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №V-1755 от 23.08.2016г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по в.гр.д.№1091/2016г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: