О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 09.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 301/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. В., Г. В. Г. и С. В. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 300 от 21.07.11г., постановено по в.гр.д.№ 743/11г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1010 от 22.11.10г. , поправено с решение № 1010 от 11.03.11г., постановени по гр.д.№ 3248/10г. на Великотърновския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите С. Г. Й., Б. Г. В., Р. П. В., Г. В. Г. и С. В. М. от допуснатия до делба поземлен имот с площ от 107 кв.м., с идентификатор 10447.508.390, находящ се в [населено място], [улица], заедно с построените в него две сгради както следва: 12/18 ид.части за първата, 3/18 ид.части за втория и по 1/18 ид.част за останалите три съделителки.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на общите наследодатели на страните Г. В. Г., починал през 1983г., и Г. Б. Г., починала през 1997г., като ищците в първоинстанционното производство С. Й. и Б. В. са техни преки низходящи, а ответниците Р. В., Г. Г. и С. М. са преживяла съпруга и дъщери на починалия през 2009г. друг техен син В. Г. В., който се е отказал от наследството на своя баща, какъвто отказ е направил и неговият брат Б. В.. За да определи правата на съделителите върху имота въззивният съд е приел, че бракът между наследодателите е прекратен със смъртта на Г. Г. при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., по силата на който преживялата съпруга не е получила дял от частта на починалия й съпруг – чл.14, ал.7, изр.2, както и че направените от двамата братя откази от наследството на техния баща уголемяват дела на тяхната сестра С. Й., която е придобила ? ид.част (9/18 ид.части) по наследство от своя баща, а останалата ? ид.част от имота, останала в наследство от общата наследодателка на страните е наследена по равно от трите й деца съгласно чл.5, ал.1 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТ, т.1 посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС не разполага с правомощия да извежда правния въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ., от касационната жалба, а може единствено да го уточни.
В случая касаторите не са посочили конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС би могъл да се произнесе само при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 основания за допускане на касационно обжалване.
Освен това същите се позовават на противоречие на въззивното решение с решение № 1804 по гр.д.№ 1253/83г. на ВС, ІІ г.о., с което е прието, че ответникът по делото е бил нередовно призован за насрочено съдебно заседание, тъй като призовката му е била получена от неговата майка със задължение да му я предаде, а по това време той е бил в чужбина. Настоящият случай обаче е друг – жалбоподателките са били редовно призовани за насроченото пред въззивиня съд съдебно заседание чрез своя пълномощник по телефона, който се е явил и е възразил единствено, че едната от тях е с погрешно посочен домашен адрес.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са формулирани обуславящи изхода на спора правни въпроси, нито са изложени релевантни доводи относно посочените ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4 предпоставки и същите не са налице.
С оглед на казаното подадената от Р. П. В., Г. В. Г. и С. В. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 21.07.11г., по в.гр.д.№ 743/11г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: