О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София, 13.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6279/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Н. и В. М. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 696 от 09.05.14г., постановено по гр.д.№ 472/14г. на Варненския окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 5361 от 28.11.13г. по гр.д.№ 21156/11г. на Варненския районен съд и вместо него е признал за установено по иска на В. Н. Д., А. Н. Д. и В. Й. Н. против П. Й. Н. и В. М. Н., че първите двама ищци са собственици на по 1/8 ид.част, а третата – на ? ид.част от поземлен имот с идентификатор 10135.503.586 по КК на [населено място] с площ от 430 кв.м., заедно с намиращия се в имота навес без оградни стени с площ от 10 кв.м. и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението на ? ид.част от имота на основание чл.108 ЗС, като е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК нот.акт № 35/10г., с който П. Н. е признат за собственик по давност на ? ид.част от описания в акта имот.
По делото е установено, че през 1968г. на Й. Н. Д. – наследодател на ищците и на първия ответник е предоставено право на ползване върху пустееща земя с площ от 1 дка, находяща се в землището на [населено място], кв.В., местност „Б. дере”, а през 1978г. му е разрешено да монтира дървена барака за сезонно ползване без изба и железобетонни елементи. През 1994г. наследодателят е придобил правото на собственост върху 600/863 ид.части от новообразувания имот с пл.№ 252 с площ от 863 кв.м. по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, а с влизане в сила на ПНИ през 2003г. е придобита собствеността и върху разликата над 600 кв.м. до 863 кв.м., оставена в имота на ползвателя. С нот.акт № 35/2010г. двама от синовете на общия наследодател Й. Д., починал през 1998 г., а именно Ж. Н. и ответникът П. Н. са признати за собственици на УПИ № 252 с площ от 863 кв.м., ведно с изградените в него жилище с площ от 24 кв.м. и навес с площ от 10 кв.м. по давност, а с договор на доброволна делба от 01.03.11г. в дял и изключителна собственост на ответниците П. Н. и В. Н. и поставен процесния имот с площ от 430 кв.м. в режим на СИО.
За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че след смъртта на общия наследодател ищците са имали ключ от имота и са го посещавали по различни поводи, включително да берат грозде и др. плодове, като едва през пролетта на 2008г. ответникът и брат му са завладели техните части като са прекратили достъпа им до него. С оглед на това е направен извод, че ответниците не са придобили частите на ищците от имота по давност, тъй като от 2008г. до предявяването на ревандикационния иск през 2011г. десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. възниква ли в полза на ползвателите да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата не отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена и 2. наследява ли се имот по § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ от наследниците на ползвателя, ако същият не е имал право да закупи недвижимия имот и не е платил цената, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че жалбата е процесуално недопустима, респ. че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС не може да извежда въпроса от съдържанието на изложението или от касационната жалба, а би могъл единствено да го уточни.
В случая поставените от касоторите правни въпроси са извън предмета на очертания от становищата на страните предмет на спора и по тях във въззивното решение липсва произнасяне, тъй в отговора на исковата молба същите не са правили възражения, че постройката в мястото не е била трайно прикрепена към терена и по тази причина наследодателят Й. Д. не е имал право да закупи предоставеното му за ползване място, а са възразили единствено, че същата е изградена от Ж. Н. и че същият е платил цената на мястото, респ. че са придобили имота по давност. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, респ. не би могло да се приеме, че по тях съществува противоречие с ТР № 2/11г. на ОСГК на ВКС и представеното от касаторите Р № 100 по гр.д. № 667/11г. на ВКС, І г.о.
По отношение на плащането цената на мястото въззивният съд в съответствие със практиката на ВКС е приел, че в хипотезата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ правото на собственост се придобива от лицето, на което е предоставено правото на ползване върху терена, респ. от неговите наследници, а обстоятелството, че цената на мястото не е платена лично от правоимащото лице е правно ирелевантно.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 696 от 09.05.14г., постановено по гр.д.№ 472/14г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: