Определение №261 от 2.7.2013 по ч.пр. дело №4096/4096 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 261

София, 02.07.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4096/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№4882/22.04.2013г.,подадена от Р. К. Д.,чрез пълномощника му М. М. К.,против определение №363/12.04.2013г. на Русенски окръжен съд,постановено но в.ч.гр.д.№355/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №8479/09.10.2012г. постановено по гр.д.№11717/2010г. по описа на Русенски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание член 129,ал.3 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С молба уточнение вх.№6210/28.05.2013г.,след дадените от съда указания за представяне на мотивирано изложение по член 274,ал.3,т.1 и уточняване на правния въпрос,разрешен от съда,касаторът заявява:
„Въззивният съд в определението си се е произнесъл по приоритетен процесуален въпрос относно това,дали може производството по делото да бъде прекратено,без връчване на съобщение за връщането на исковата молба и приложенията към нея,а този въпрос е съществен понеже обуславя и гарантира конституционното право на защита.”,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение съгласно член 280,ал.1,т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с разпореждане от 24.09.2012г. по гр.д.№11717/2010г.,Русенският районен съд е оставил без движение исковата молба/лист 8 от делото/,подадена от Р. Д. К.,като нередовна и са дадени указания и срок на ищеца за отстраняването им и е посочено,че при неизпълнението ми производството по делото ще бъде прекратено,като в изпълнение на това е депозирана молба от 08.10.2012г. от ищеца К.,но въпреки това тези указания не са били изпълнени.Съдът е посочил,че нито се излагат обстоятелствата,на които се основава претенцията на иска за собственост по член 108 от ЗС,нито се уточнява петитума на иска,както и по отношение на внесената държавна такса.В резултат на това исковата молба е останала нередовна,поради което са настъпили предвидените в член 129,ал.3 ГПК и производството по делото е било прекратено.
Съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.10.2012г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитирания изцяло по-горе,посочен от касатора като правен въпрос и изложеното в решаващите мотиви на въззивното определение,очевидно липсва точно и ясно формулиран въпрос,който да им кореспондира.Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Още повече,хипотезата на която се позовава касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното определение-член 280,ал.1,т.3 ГПК,е налице,когато правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно определение, допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване/виж т.4 на горепосоченото тълкувателно решение /.Такива аргументи липсват в изложението на касатора,поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №363/12.04.2013г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№355/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top