О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 01.02.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 17.01.2018 две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 5089 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10246 от 13.11.2017г. /п. кл. от 09.11.2017 г./ на Е. И. Г., чрез пълномощника й адвокат П. Х., против определение № 567 от 31.10.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 724/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик:
в частта, с която е потвърдено определение № 384/19.05.2017 г. по гр. д. № 603/2015 г. на Районен съд – Велинград, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК (в шестмесечен срок от спирането страните не са поискали възобновяване на производството по делото);
в частта, с която е отменено определение № 629/31.08.2017 г. по гр. д. № 603/2015 г. на Районен съд – Велинград, с което е оставено без уважение искането на ответниците М. С. П. и Х. И. П. за допълване на определение № 384/19.05.2017 г. по гр.д. № 603/2015 г. на Районен съд – Велинград в частта за разноските по делото, и Е. И. Г. е осъдена да заплати в полза на горепосочените двама ответници сумата от 300лв., представляваща разноски за възнаграждение на адв. К. по частно гражданско дело № 500/2016 г. на 3-то гр. отд. на ВКС.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното определение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касация М. С. П. и Х. И. П., чрез пълномощника им адв. К. С., са депозирали писмен отговор на жалбата, в който излагат становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и молят същото да не се допуска, а по същество – намират жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящото производство.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на страните с протоколно определение на съда от 08.11.2016 г., постановено в съдебно заседание, на което страните са били представлявани от пълномощниците им и съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК в този случай срокът за обжалване на определението е изтекъл на 15.11.2016 г,като от този ден същото определение е влязло в сила и е започнал да тече 6-месечният срок за възобновяване на спряното дело по чл. 231, ал. 1 от ГПК и срокът за възобновяване на производството е изтекъл на 15.05.2017 г., и в неговите рамки страните не са поискали възобновяване на производството по делото, поради което правилно районния съд е постановил прекратяване на производството по делото.Съдът е посочил,че 6-месечният срок по чл. 231, ал. 1 от ГПК не е бил прекъснат с постановяване на Определение № 910/02.12.2016 г. на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 1015/2016г., образувано по иска за делба, заведен от ищцата Е. И. Г., тъй като с цитираното в нейната частна жалба определение районния съд е спрял делбеното производство до приключването на гр. д. № 368/2015 г. по описа на РС Велинград, касаещо предявен от наследодателя на ищцата иск за отмяна на дарение,а ГПК не предвижда възможност да се постанови възобновяване на спряно гражданско дело чрез акт, постановен по друго гражданско дело, както и прекъсване на започнал да тече процесуален срок чрез спиране на друго гражданско дело.
Във връзка с молбата с вх. № 2419/18.05.2017 г. на ответниците М. П. и Х. П.,с която са поискали да се прекрати производството по делото на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК, е поискано да им бъдат присъдени направените разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но без да представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК,като с определението за прекратяване производството по делото, съдът не се е произнесъл по искането за разноски, и с молба вх. № 2707/02.06.2017 г., основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответниците са поискали съдът да допълни същото определение в частта за разноските по делото.Съдът е посочил,че следва да намери приложение приетото с т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и искането за допълване на определението в частта за разноските по делото е процесуално допустимо, въпреки че към него страната не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК,тъй като в случая се касае не за искане за изменение, а за искане за допълване на определението в частта за разноските по делото,защото първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Съдът е приел,че искането по чл. 248 от ГПК не е преклудирано, тъй като е подадено в срока за обжалване, важим и за страната, която няма интерес от обжалване съгласно т. 14 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС,а съгласно представения договор за правна помощ по частно гражданско дело № 500/2016 г. на 3-то гр. отд. на ВКС, образувано по обжалване на Определение № 751/03.12.2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик по в. ч. гр. д. № 874/2015 г., с което е потвърдено Определение № 776/08.10.2015 г. по гр. д. № 603/2015 г. на Районен съд – Велинград за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, е записано, че сумата в размер на 300 лв. е изплатена изцяло и в брой от ответниците в полза на адв. К.,който документ има характер на разписка за получаване на сумата съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението за допустимост на касационното обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезата на:
? чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на Решение №189/20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на III гр. отд. на ВКС, което прилага, без да формулира правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд, и решен в противоречие с цитираното решение на ВКС – относно обжалването на определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено определение № 384/19.05.2017 г. по гр.д. №603/2015г. на Районен съд – Велинград, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК;
? чл. 280, ал. 2 ГПК, като се позовава на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно задължението на ВКС да допуска служебно до касационен контрол обжалваното въззивно решение, ако съществува вероятност за неговата нищожност или недопустимост – относно обжалването на определението на въззивния съд в частта, с която е отменено определение № 629/31.08.2017 г. по гр. д. №603/2015г. на Районен съд – Велинград, с което е оставено без уважение искането на ответниците М. С. П. и Х. И. П. за допълване на определение № 384/19.05.2017 г. по гр. д. №603/2015 г. на Районен съд – Велинград в частта за разноските по делото, и ищцата Е. И. Г. е осъдена да заплати в полза на горепосочените двама ответници сумата от 300 лв., представляваща разноски за възнаграждение на адвокат К. по частно гражданско дело № 500/2016 г. на 3-то гр. отд. на ВКС.
Касационната инстанция намира, че в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирани в частната касационна жалба, не са формулирани правни въпроси от значение за изхода по делото,разрешени с обжалваното въззивно определение,които да са включени в предмета на спора и да са обусловили изводите на въззивния съд, по смисъла на приетото с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на правния въпрос от касатора,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На следващо място, в изпълнение на задължението си служебно да следи за недопустимост на въззивното решение в цялост, и с оглед позоваването от частната жалбоподателка на недопустимост на въззивното определение в двете обжалвани части като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване, предвидено в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г./, касационният съд,че не следва да допуска до касационно обжалване определението на въззивния съд, тъй като счита обжалваното определение за изцяло допустимо.
:
Във връзка с претендираните от ответниците по частната касационна жалба М. С. П. и Х. И. П. разноски за настоящото производство, в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,няма данни че същите са реално сторени,тъй като приложеното пълномощно /л. 21 по гр. д. № 5089/2017 г./ не инкорпорира договор за правна защита и съдействие, въпреки изречението /цитирам/: „Страните договарят адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, което е изплатено изцяло“, който документ е подписан само от ответниците , но не и от техния пълномощник адв. К. С.,и същия няма характер на разписка за сторени разноски,поради което такива не следва да се присъждат..
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №567/2017г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№724/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: