3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
С., 17.12..2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 960/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. В. Ш. против решение №258/02.03.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1489/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1548/18.05.2009г. по гр.д.№4700/2008г. по описа на В. районен съд,като са отхвърлени предявените от И. В. Ш. против В. Й. Н.,искове с правно основание член 124 ал.1 от ГПК,вр. с член 59 ал.3 от ЗС и член 587 ал.2 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че „съдът не е обсъдил всички доказателства по делото,с атакувания акт са решени неправилно материалноправни и процесуалноправни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата-член 280 ал.1 т.2 от ГПК,и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-член 280 ал.1 т.3 от ГПК,и които въпроси са съществени за изхода по спора.”
В изложението се твърди,че:”съществените материалноправни и процесуално правни въпроси по делото се свеждат до следното:
1.противоречиво се решава съобразно практиката на съдилищата въпросът кои точно доказателства са годни доказателства за установяване погасяване правото на ползване върху един имот по предявен иск с правно основание член 59 ал.3 от ЗС.Спорен е въпроса за интерепретиране на събраните по делото гласни доказателства,като се има предвид,че съдът е основал решението си само и единствено на тях.Необосновано съдът игнорира установеното с ангажираните от ищцата гласни доказателства,повърхностно са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели.” и
„2.Посочените по-горе въпроси са от значение и за точното прилагане на закона,и за развитие на правото и на основание член 280 ал.1 т.3 от ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато,защото съдът е извършил неточно тълкуване на законови разпоредби в нарушение на член 5 от ГПК.”
Ответникът по касационната жалба В. Й. Н.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че за да се приеме,че вещното право на ползване е било погасено по давност е необходимо същото да не е било упражнявано от неговия титуляр в период повече от 5 години,който срок обаче тече не от деня на неговото учредяване, а от деня в който ползвателят е получил възможност да започне упражняването на правото върху обременения имот.При анализа на събраните по делото доказателства,въззивният съд е стигнал до извода,че не се установява бездействие на носителя на правото на ползване,което да е основание същото да бъде погасено по давност.Напротив, след като другия ползвател,бившата съпруга на ответника,е препятствала достъпа му до имота,последният е проявил нужната активност да упражни правото си в пълен обем.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.При обосноваване на наличието на тази хипотеза,касаторът се позовава на приложените с изложението два съдебни акта:решение от 10.03.2009г. по гр.д.№3432/2007г. по описа на СГС ,ГА,ІVА състав и решение от 28.07.2008г. по гр.д.№2041/2007г. по описа на К. районен съд,за които липсват данни,че са влезли в законна сила.Освен това произнасянето на съда по първото посочено решение не е по същия правен въпрос,който се сочи от касатора,нито е по сходен казус,а по отношение на второто решение,постановено от първоинстанционен съд,същото се отнася до различна фактическа обстановка и не е свързано с произнасяне по същите правни въпроси,за които касатора претендира да са решени от въззивния съд.
Относно другата хипотеза,твърдяна от касатора,за наличие на основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,последният само се позовава на неточно тълкуване на правни разпоредби,без да уточни кои точно разпоредби има предвид,а единствено се аргументира за нарушение на разпоредбата на член 5 от ГПК,която визира едно от основните начала на процеса,а именно законността,която задължава съда да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите,а когато те са непълни,неясни или противоречиви-според общия им разум,при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото,обичая и морала.Тези доводи не могат да обосноват и нямат връзка с предвиденото в хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/съгласно т.4 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №258/02.03.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1489/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. В. Ш. да заплати на В. Й. Н. сумата 700 лева/седемстотин лева/ разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: