О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 22.10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 4606 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 6499/05.07.2018 г. на Национален археологически музей при Българска академия на науките, [населено място], чрез адвокат В. Й., за допълване на постановеното в производство по чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 379/03.07.2018 г. в частта за разноските, чрез присъждане на направените пред касационната инстанция такива в размер на 1440 лева.
Ответникът по молбата В. К. С., чрез служебен адвокат М. П., не взема становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира следното:
Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
С определение № 379/03.07.2018 г. по гр. д. № 4606/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4560/23.06.2017 г. по гр. д. № 2437/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-35-66/27.08.2015 г. по гр. д. № 27678/2006 г. по описа на Софийски районен съд. С него Национален археологически музей при Българска академия на науките е признат за собственик, а В. С. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да му предаде владението върху стая с площ от 16 кв. м., находяща се в северозападната част на апартамент с идентификатор 68134.103.24.1.5, като границите на стаята са: самостоятелен обект с идентификатор 68134.103.24.1.4, стълбище, самостоятелен обект с идентификатор 68134.103.23, улица, находящ се на 2-ри жилищен етаж в сграда в [населено място], [улица], целият с площ 100.75 кв. м.
Ответникът по касационната жалба Национален археологически музей при Българска академия на науките има право на разноски за касационната инстанция, тъй като е направил своевременно искане за присъждането им с постъпилия по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационната жалба. Към него като доказателства са приложени адвокатско пълномощно за адвокатско дружество „Й. и Ко“, [населено място], представлявано от адвокат В. Й., фактура № /06.11.2017 г. и преводно нареждане от 08.11.2017 г. От тях се установява, че молителят е заплатил на адвокатско дружество „Й. и Ко“ по банков път 1440 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор и процесуално представителство пред ВКС. Съгласно разясненията на т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. От представените доказателства следва да се приеме за установено плащането на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата не е възразил за прекомерност на последното, поради което молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 379/03.07.2018 г. по гр. д. № 4606/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА В. К. С., [населено място], да заплати на Национален археологически музей при Българска академия на науките, [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 1440 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: