О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
гр. София, 28.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 994/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. К. и З. С. К. от[населено място], В. област срещу въззивно решение № 434 от 06.04.10 г., постановено по в.гр.д.№ 1637/08г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 69 от 19.05.05г., постановено по гр.д.№ 178/07г. на Провадийския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на Б. К. К. и З. С. К. против ОСЗ – П. и Д. а. по г.,[населено място] за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че ищците са собственици на недвижим имот в землището на[населено място] – нива с площ от 10 дка в м.”Бююк А.”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил отчужден от бащата на ищеца в първоинстанционното производство през 1967г. за мероприятия по ЗПИНМ /отм./. С оглед на това е прието, че с оглед разпоредбата на чл.86, вр. § 7 ЗС същият не е могло да бъде придобит по давност от ищците независимо от осъществяваната от тях фактическа власт върху него през годините.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, т.1 задължителни разяснения посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателите, въпреки дадените им указания, не са посочили обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, нито са изложили някакви съображения във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване, поради което следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед на казаното подадената от М. Й. Г. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 434 от 06.04.10 г., постановено по в.гр.д.№ 1637/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: