О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 10.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1417/2015г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. М., чрез пълномощника и адвокат О., срещу въззивно решение №268 от 21.11.2014г. по гр.дело № 565/2014г. на Шуменския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросите са следните : Отдаването на земеделска земя под аренда и събирането на гражданските плодове, представляват ли владелчески действия и намерение за своене. Получаването на гражданските плодове от земеделската земя за период от 10 години без противопоставяне на съсобствениците, покрива ли фактическия състав на чл.79 ЗС.Представлява ли пълномощното от Д. В. документ, установяващ начало на давностно владение върху половината земеделски земи от К. М.. Знанието у С. Х., че К. М. получава рентата изцяло за ? от процесната земеделска земя, без противопоставяне, представлява ли знание за намерението и да свои неговия дял. Касаторът се позовава на ТР№1/2012г. ОСГК, ВКС, както и на решение № 462/2012г. по гр.д.№125/2012г., І г.о.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение частично е отменено решение по гр.д.№460/2014г. на Районен съд – Нови пазар. Определении са квоти на допуснатите до делба земеделски земи, находящи се в [населено място] могили – нива от 29,972 дка, представляваща имот №022019 и нива с площ 7 дка, както следва : за М. Г. С. – 1/8ид.ч., за С. С. Х. – 1/8 ид.ч., за К. С. Х. – 2/8 ид.ч., за Ж. П. Б. – 2/8 ид.ч. и за П. П. Г. – 2/8 ид.ч. Определени са квоти и на допуснатия до делба земеделски имот, находящ се в землището на [населено място] могили, представляващ нива от 2,204 дка, имот № 018024, както следва : за М. Г. С. – 1/8 ид.ч., за С. С. Х. – 1/8 ид.ч. за К. С. Х. – 1/8 ид.ч., за Д. К. И. – 1/8 ид.ч. за Ж. П. Б. – 2/8 ид.ч., за П. П. Г. – 2/8 ид.ч.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на общия наследодател Г. М. П., поч.1993г. Ищецът С. Х. е наследник на дъщеря му Д. В.,поч.2001г., а ответниците са останалите наследници на Д. и на сина му П., поч.1987г. С решения на ПК от 1994г. е възстановена собствеността на наследниците на Г. П. чрез план за земеразделяне върху процесните имоти чрез план за земеразделяне. Спорът за размера на квотите в съсобствеността е концентриран в коляното наследници на Д. В. като ответницата по иска и настояща жалбоподателка е твърдяла, че е придобила по давност дяловете на останалите сънаследници в коляното. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелски показания и пълномощно от 20.02.2001г., за осъществено от касаторката владение. Приел е, че е доказано К. М. да е завладяла само частите на ответницата Д. И., но не и частите на останалите сънаследници от коляното. Тя е отдавала под аренда двете ниви въз основа на пълномощното от наследодателката, което обаче не съставлява завладяване частите на останалите сънаследници и демонстрирано към тях своене, отблъскващо тяхното владение. Тя не е завладяла идеалните части на другите сънаследници, не е демонстрирала пред тях промяна в намерението си да ги свои и е останала техен държател. Недоказано е и твърдението и, че владението е било известно на останалите сънаследници, те за знаели намеренията да придобие имота по давност, но не са се противопоставяли.
Доводите на касатора, че въззивното решение по отношение на съделителя С. е недопустимо, тъй като първоинстнационното решение по отношение на него било влязло в сила, са неоснователни. Въззивната жалба е подадена от С. от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат М.,съгласно пълномощно на лист 15 от делото.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Те не са решени в противоречие с ТР№1/2012г., ОСГК, тъй като въззивният съд е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката че е манифестирала промяна в намерението /interversio possesionis/ да свои частите на другите съсобственици. Като е приел, че получаването на аренда от арендодателя за земята само по себе си не доказва манифестиране на намерение към другия съсобственик за своене на неговите части, въззивният съд е съобразил цитираното ТР№1/2012г. и установената съдебна практика. Не е налице противоречие и с посоченото от касатора решение №462/2012г. по гр.д.№125/2012г., ВКС, І г.о. Последното е постановено при друга фактическа обстановка. С него е прието, че след като единият от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота, отблъсквайки владението на останалите и манифестирайки към тях намерение и занапред да владее за себе си целия имот, то манифестация на намерението му за своене е и обстоятелството, че самостоятелно обработвал земята и е получавал единствено за себе си гражданските плодове. В обжалваното решение е прието, че К. М. не е доказала такива действия, които установяват категорично отблъскване владението на сънаследниците и завладяване на частите им. Такива обстоятелства не установява и пълномощното от 2001г., с което наследодателката Д. В. я упълномощила да получава рента и дивиденти от собствените и земи. Следва да се има предвид, че упълномощаването за получаване на граждански плодове от вещта, не доказва предаване на владение или отказ от собственост.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма такова искане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №268 от 21.11.2014г. по гр.дело № 565/2014г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: