О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
гр. София, 12.10..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 470/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. К., Н. Т. Н., И. Л. Г., Ф. П. Д. и П. П. Д. срещу въззивно решение № 1572 от 03.12.09г., постановено по в.гр.д.№ 1059/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 782 от 23.03.09 г., постановено по гр.д.№ 2582/07г. на Варненския районен съд, ХІІ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. П. К., Н. Т. Н., И. Л. Г., Ф. П. Д. и П. П. Д. против Иван Н. Т. и Г. Соботка Т. иск по чл. 109 ЗС за премахване на магазин за хранителни стоки със застроена площ от 39,83 кв.м. в собствения на ищците УПИ ХІІ-868,867 в кв.56 по плана на 25-ти подрайон на[населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са собственици на посочения урегулиран поземлен имот, върху който, въз основа на издадено разрешение за строеж № 276 от 27.07.1999г., е изграден процесният магазин, нямащ временен статут по смисъла на чл.120 ППЗТСУ/отм./, като през 2001г. е издадено и разрешение за ползването му. С няколко договора за покупко-продажба собствениците на земята, респ. на изградения върху нея търговски обект, са продали същия на праводателя на ответниците. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като сградата е изградена законно и ответниците са придобили правото на собственост върху нея.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 53 по гр.д.№ 13/88г. на ОСГК на ВС на Н. и решение от 15.02.05г. по гр.д.№ 1371/03г. на В. противоречие с практиката на ВКС – определение № 878 от 18.08.09г. по гр.д.№ 728/09г. на ВКС.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателите, въпреки дадените им указания, не са посочили конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от тях незадължителна съдебна практиката, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното и посочените по-горе решения не съществува, тъй като с тях са разгледани различни от настоящата хипотези. Представените от касаторите решения по административни спорове не се включват в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на казаното подадената от П. П. К., Н. Т. Н., И. Л. Г., Ф. П. Д. и П. П. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата И. Н. Т. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 250 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1572 от 03.12.09г., постановено по в.гр.д.№ 1059/09г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а П. П. К., Н. Т. Н., И. Л. Г., Ф. П. Д. и П. П. Д. със съдебен адрес[населено място] , [улица]/39, ет.1, ап.3 да заплатят на И. Н. Т. от[населено място] сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: