Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. София, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря И.Андонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3910/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на В. М. М. и Г. М. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 716 от 29.01.2015г. по в.гр.д.№ 9763/14г. на Софийския градски съд, ІV-В, с-в.
Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства, които биха довели до други фактически и правни изводи на съда. Иска се ВКС да отмени посоченото решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по молбата В. Й. Т. счита същата за неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С посоченото решение Софийският градски съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение от 01.04.2014г. по гр.д.№ 38639/2012г. на Софийския районен съд, 28 с-в, с което са отхвърлени предявените от молителите В. М. М. и Г. М. М. против В. Й. Т. искове с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка поставената ограда и да осигури достъп до шахтата на общия водоспирателен кран, както и да възстанови водоподаването към имот с идентификатор **** по КККР на [населено място].
По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство са собственици на урегулиран поземлен имот с идентификатор **** и на построената в него жилищна сграда, а ответникът притежава съседния имот с идентификатор ****, които са били собственост на техен общ наследодател. Откъм границата на имота на ответника с [улица]са изградени сградно водопроводно отклонение и водопроводна шахта /на 2 м. от уличната водопроводна линия/, като са монтирани спирателен кран и приходен водомер. В имота на ищците също е изградена водопроводна шахта /след регулационната линия между двата имота/, като е монтиран контролен водомер. Двата имота са били обособени като самостоятелни парцели още с регулационния план от 1967г. Водопроводното отклонение към имота на ищците и изградено през 1972г. и не съответства на разрешението за строеж от 21.04.1972г. – вместо откъм улицата, с която граничи имотът на ищците, то е било изградено откъм улицата, с която граничи имотът на ответника и се намира след неговия водомер.
При тези фактически данни решаващият съд е приел, че водопроводното отклонение към имота на ищците е изградено без строителни книжа и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.224 ЗУТ, както и че съгласно нормативната уредба всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа не по установения ред е незаконно, респ. е налице изрична забрана да бъда изграждано отклонение, подаващо вода от един имот към друг. С оглед на това е прието, че с предявения негаторен иск ищците на практика целят да възстановят състояние, което е създадено от незаконен строеж, което противоречи на естеството и съдържанието на правната защита чрез предявяването на този иск, респ. че действията на ответника не неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС, т.е. такива, с които се пречи на ищците да ползват собствения си имот по предназначение. Посочено е, че ищците не притежават и сервитут върху имота на ответника за водопрекарване към собствения си имот, като и че възстановяването на старото положение би довело до неоснователно обогатяване, тъй като водоподаването към техния имот би се отчитало чрез контролния уред, намиращ се в имота на ответника. По отношение на оградата е прието, че е изградена въз основа на издадено разрешение за строеж и че ищците не са установили да е налице отклонение от одобрените строителни книжа, респ. с нейното местоположение да се засяга имотът им по начин, че да не могат да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.
В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на писмени доказателства – писмо изх. № РОК18-ГР00-7-(3) от 14.02.2018г. на СО-район “О. к.” и писмо изх.№ 20-12737/02.03.2018г. на СГКК-С., с които по повод техни запитвания са уведомени, че имот с идентификатор № ****е с лице към [улица]-южен дял, която към настоящия момент не е реализирана и че съгласно данните от кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор **** и с адрес [улица]начинът на трайно ползване е дере, а не улица. Тези доказателства обаче с нищо не биха променили решаващите изводи на съда, че водопроводното отклонение от имота на ответника към техния имот е изградено незаконно; че ищците не притежават сервитут върху имота на ответника за водопрекарване към собствения си имот, като и че възстановяването на старото положение би довело до неоснователното им обогатяване, респ. за неоснователност на предявения иск по чл.109 ЗС и в този смисъл са неотносими към спора, още повече, че за прокарването на водопровод не е необходимо да е изградена улица. Същото се отнася и за представените две решения на СРС по гр.д.№ 352/12г. и на СГС по гр.д.№ 394/16г., за които не са налице данни да са влезли в сила, скица от 31.05.2017г. за поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1531 и копие от кадастрален план, нот.акт № 194/2007г. и скица на сграда от 18.04.2012г. /последните две доказателства са представени още пред първата инстанция/. Също така по делото липсват данни да са съществували някакви пречки за молителите да се снабдят с тези документи по време висящността на процеса и да ги представят своевременно. Освен това молителите не са твърдели в процеса, че улицата откъм лицето на техния урегулиран поземлен имот не е реализирана, а това обстоятелство не би могло да бъде ново за тях.
С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да заплатят на ответника по молбата В. Й. Т. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на В. М. М. и Г. М. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 716 от 29.01.2015г. по в.гр.д.№ 9763/14г. на Софийския градски съд, ІV-В, с-в, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
О с ъ ж д а В. М. М. и Г. М. М. от [населено място] да заплатят на В. Й. Т. от [населено място] сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: