О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.03.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2064/2013 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,Териториална дирекция [населено място],чрез пълномощника й Н. К.,против определение №31/15.01.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№34/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определението на Варненски окръжен съд №322 от 14.11.2012г.,постановено по гр.д.№645/2012г. по описа на същия съд за прекратяване на производството по делото в частта му,с която се иска отнемане на наличности по банкови сметки,описани в т.7 до т.15 включително от исковата молба.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че с постановеното определение,въззивният съд неправилно е приел,че не е отстранена констатираната нередовност на исковата молба,защото с оглед специалното производство за разкриване на банкова тайна,в чийто обхват попада и наличността по сметки,не дават възможност на ищеца извън съдебното производство да се снабди с тези данни и единствено възможно,според касатора е събирането им чрез отправено искане от съда разглеждащ делото за събиране на доказателства с цел отстраняване на констатираната нередовност,като се иска отмяна на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба Т. Д. Д.,в писмения си отговор,депозиран чрез пълномощника му адвокат Б. И. Ж.,твърди че поставения въпрос за приложение на член 129 ал.4 ГПК не може да бъде свързан с въпросите за разкриване на банковата тайна,тъй като въпросът за формулировката на петитума на исковата молба е различен от въпросите за доказване на твърденията на страните,поради което моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Моля да допуснете до касационен контрол обжалваното определение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следния въпрос:
„Когато по реда на член 129,ал.4 от ГПК съдът констатира нередовност на ИМ,която може да се отстрани чрез предоставяне на информация съставляващ банкова тайна,отправяне на искане до съда/единствения орган разкриващ банкова тайна/ съставлява ли изпълнение на дадените указания.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с мотивираното искане,с което КУИППД е сезирал съда за отнемане в полза на държавата,изброеното в пунктовете от същото от №7 до №15 включително е поискано да бъдат отнети от ответника”наличности по посочените банкови сметки”,поради което с определение,постановено в съдебно заседание от 02.11.2012г.,първоинстанционния съд е установил нередовност на исковата молба в тази й част,оставил е същата без движение и е дал подробни указания на ищеца за отстраняването й,като в отговор на това ищецът е депозирал уточняваща молба,с която вместо да изпълни дадените от съда указания,изложил становище че посочената претенция не е неопределяема и е отправил искане съдът да изиска от съответните банки по реда на член 186 ГПК,удостоверения за наличностите по сметките на ответника към датата на наложения запор.Съдът е посочил,че исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска/фактите от които се твърди,че произтича претендираното с исковата молба право/,петитума на иска/в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита/,както и носителите на правоотношението.Съдът е стигнал до извода,че след като е констатирана нередовност на исковата молба,а именно в настоящия случай претенцията на ищеца отправена до съда за отнемане в полза на държавата на наличностите по посочените сметки на ответника,без да се посочват размера им ,без отстраняване на тази нередовност не би могло да се определи предмета на делото и границите на решаващата дейност.
С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,така формулираният правен въпрос е неотносим,защото производството по делото е прекратено,тъй като констатираните нередовности по исковата молба в посочената й част,не са били отстранени в срок от ищеца.Като част от съдържанието на исковата молба,което процесуалният закон изрично посочва е формулирането на искането отправено до съда-чл.127,ал.1т.5 ГПК,което ищецът следва да направи с последната,което е различно от доказването на фактическите твърдения в молбата и събирането на доказателства по делото.Ето защо,неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на член 186 от ГПК,която също няма отношение към нередовността на исковата молба,констатирана от съда, в посочената й част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №31/15.01.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№34/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: