О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София,17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 538/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Я. Н. и К. Я. Н. срещу въззивно решение № 453 от 07.03.12г., постановено по гр.д.№ 2242/11г. на Варненския окръжен съд, втори състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2869 от 30.06.11г. по гр.д.№ 2918/09г. на Варненския районен съд, ХХХІІІ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Я. Н. и К. Я. Н. против Държавата, представлявана от МРРБ и [община] иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот с площ от 350 кв.м., представляващ реална част от ПИ № 10 с идентификатор 10135.2562.10, находящ се в [населено място], Чайка № 98.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците в първоинстанционното производство Я. Н. Я. е бил собственик на идеални части от имот пл.№ 2758 по КП на [населено място] от 1956г., м.”Лозята”, който в по – голямата си част е попаднал в терен, отреден за строителство на детски дом по одобрения през 1963г. ЗРП, като на същия е било изплатено определеното му от комисията по § 85 ППЗИНМ/отм./ парично обезщетение. Мероприятието, за което имотът е отчужден е реализирано, като част от него с площ от 350 кв.м. (процесният имот) попада в зелена площ между детския дом и жилищен блок. С решение № 1097 от 24.12.1992г. на кмета на [община] е отказана реституция на процесния имот на основание чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че понастоящем ищците не се легитимират като собственици на процесния имот по реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като същият е отчужден от техния наследодател по установения в закона ред, а не е отнет незаконно. С оглед на това предявеният ревандикационен иск е приет за неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Държавата, представлявана от МРРБ счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане, а ответникът [община] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая касаторите, въпреки дадените им указания, не са посочили правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание.
Наред с това не са налице и посочените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 предпоставки, тъй като във връзка с разглеждания случай не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
С оглед на казаното подадената от Н. Я. Н. и К. Я. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение№ 453 от 07.03.12г., постановено по гр.д.№ 2242/11г. на Варненския окръжен съд, втори състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.