О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 02.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3313/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№2701/18.02.2013г.,подадена от М. Г. А. и Д. Д. А.,и двамата от [населено място] против определение №VІ-326/06.02.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1981/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на М. Г. А. и Д. Д. А. срещу Решение №137/03.08.2012г.,постановено по гр.д.№634/2011г. по описа на Айтоски районен съд в частта,с която е прекратено производството по отношение на ответника”Ю. Еф Д. България” [населено място].
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъборазно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторите заявяват,че са обжалвали определението като незаконосъобразно,като се навеждат доводи,че от преценката на ищеца зависи какъв обем защита ще потърси чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, и в контекста на това следва да се преценява при всеки отделен случай изискването на член 124 ал.1 от ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск.В следващата част от изложението си касаторите посочват какъв е предмета на доказване при двата иска,като излагат аргументите си в тази връзка,свързани с наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.В заключение касаторите заявяват/цитирам/:
„Следователно с така постановеното от БОС определение е даден отговор на един съществен материално-правен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата и отговора на който е от съществено значение за развитието на правото и правилното прилагане на закона.”
Ответникът по частната жалба [фирма]/с предишно търговско наименование [фирма]/,София, в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с постановеното първоинстанционно решение по отношение на предявения положителен установителен иск спрямо втория ответник „Ю. и Еф Д.” София,а именно за признаване за установено по отношение на този ответник ,че ищците М. А. и Д. А. са собственици на 160/350 идеални части от изградената незаконно триетажна сграда,на която считат че са собственици по приращение, в съсобственото им с втория ответник А. Г. А. дворно място,като самите ищци са посочили че първия ответник се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесната сграда и я е ипотекирал в полза на банката-втория ответник по отпуснат кредит.Съдът след преценка на изложените фактически твърдения по така заявения положителен установителен иск,предявен срещу втория ответник-посочената банка,съобразявайки дали и каква промяна би настъпила във правната сфера на ищеца или в тази на ответника,е стигнал до извода,че не е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу втория ответник-ипотекарен кредитор на първия ответник А. А..С оглед висящото изпълнително производство,съдът е посочил,че като трети лица настоящите ищци разполагат с възможността да предявят иск по член 440 от ГПК,когато считат,че от същото им са засегнати техни права върху това имущество.
С оглед съдържанието на изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване,в неговата заключителна част, като основание за допускане на касационно обжалване се посочва хипотезата на член 280,ал.1,т.2 и т. 3 ГПК.Освен,че в изложението нито се цитират,нито се прилагат със същото влезли в законна сила решения на съдилища,долустоящи на ВКС или съдебни актове на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм/,по които да има произнасяне по същия правен въпрос,то такъв правен въпрос изобщо не е формулиран в изложението на касаторите.Предвид възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторите са длъжни да формулират точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обуслови правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението ми,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
При този изход на делото на ответника по частната касационна жалба [фирма] София следва да се присъдят разноски за настоящото производство,на основание член 78,ал.8 ГПК,в размер на 200 лева/двеста лева/,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №VІ-326 от 06.02.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1981/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Г. А. и Д. Д. А. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е оконачтелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: