О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София, 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4337/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 38 от 13.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 66/14г. на Варненския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2081 от 23.10.13г. по гр.д.№ 994/12г. на Варненския окръжен съд, 10 с-в, с което С. И. Т. е осъдена на основание чл.12, ал.2 ЗН да заплати на Г. М. Х. и на М. Г. Х. по 43 333, 34 лв., представляващи остойностено в пари увеличение на наследството на Т. Х. С., починал на 17.02.1996г. и З. М. С., починала на 27.08.1995г., изразяващо се в изграждането на описаните в решението недвижими имоти – жилищен етаж и гараж, находящи се в [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 779/12г. на Варненския окръжен съд посочените жилищен етаж и гараж на стойност 130 000 лв. са поставени в дял на ищците в първоинстанционното производство Г. М. Х. и М. Г. Х. на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и същите са осъдени да заплатят на ответницата С. Т. М. с квота 2/3 ид.части сумата 86 666,67 лв., ведно със законната лихва. От събраните по делото доказателства е установено, че строителството на етажа е извършено от прекия наследодател на ищците М. Т. Х., починал през 2009г., който е ползвал помощта на приятели и познати, докато неговите родители Т. С. и З. С., в чиято полза е било учредено правото на строеж върху държавна земя, са се били дезентересирали от него и са живели на друго място, където са отглеждали животни. Същият е изплатил и взетия от тях заем от ДСК, ползван за финансиране на строителството. При тези данни решаващият съд е приел, че всички предпоставки на чл.12, ал.2 ЗН за уважаването на предявените искове са налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага съображения, че: 1. съдебният спор, свързан с предмета на доказване по предявената претенция по чл.12 ,ал.2 ЗН, по въпроса за увеличение на наследството „приживе” е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС и съдилищата; 2. съдебният спор, свързан с оценка на устните доказателства по делото по отношение на писмените доказателства, относно въпроса следва ли съдът да не кредитира показанията на свидетелите на едната страна само за това, че са в родствени връзки, без да ги прецени с оглед на всички доказателства по делото и следва ли ценят показанията на свидетелите на другата страна, когато те противоречат на писмените доказателства по делото с оглед чл.172 ГПК е решен в противоречие практиката на ВКС. Поддържа се, че тези въпроси, както и въпросът дали немотивирането на решението на въззивния съд относно обстоятелството дали прекият наследодател на ищците е бил възнаграден за увеличаването на наследството на общите наследодатели като е живял в къщата след построяването й представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от касатора от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес ВКС не може да извежда въпроса от съдържанието на изложението или от касационната жалба, а би могъл единствено да го уточни.
В случая първият поставен въпрос е твърде общо формулиран за да може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, а освен това касаторът не сочи с коя практика е налице противоречие във връзка с него и в какво се изразява противоречието. В допълнителната молба, с която са представени множество съдебни решения също не е посочено кое решение към кой от поставените въпроси има отношение и какво е противоречието с тях, а освен това такова не се и констатира от съда.
Вторият поставен въпрос е свързан с преценката на доказателствата и по отношение на него също липсва противоречие с представените решения, като в случая решаващият съд е кредитирал показанията на едната група свидетели не само с оглед тяхната незаинтересованост от изхода на спора, и поради това, че същите са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, а не въпреки противоречието им с тези доказателства.
Последният поставен въпрос е извън очертания от становищата на страните предмет на спора и не обуславя неговия изход, тъй като по делото такова възражение не е правено, поради което този въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с последното релевирано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изложението липсват каквито и да е доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения и тези предпоставки в случая не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 3129 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 13.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 66/14г. на Варненския апелативен съд.
О с ъ ж д а С. И. Т. от [населено място] да заплати на Г. М. Х. и на М. Г. Х. от същия град сумата 3129 лв./три хиляди сто двадесет и девет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: