О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 16.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1796/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№275/14.01.2014г.,подадена от [община],чрез пълномощника й адвокат И. В.,против решение №403/18.12.2013г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№803/2013г. по описа на същия съд,в частта му,с която се потвърждава решение №381/04.06.2013г.,постановено по гр.д.№8009/2011г. по описа на Пернишки районен съд за отхвърляне на иска на [община] срещу [фирма] София,за установяване,че [община] на основание параграф 7,ал.1,т.7 от ЗМСМА е собственик на сграда-енергийно съоръжение,с предназначение трафопост”М.”,със ЗП от 51 кв.м,с идентификатор 55871.509.1104.1 по КК на П.,находящ се в ПИ с идентификатор 55871.509.1104 по КК на П.,кв.Р.,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че решението в обжалваната му част е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,нарушения на материалния закон и необоснованост,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София,чрез пълномощника си адвокат Е. И. З.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,евентуално при допускането му моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесният трафопост е актуван като държавна собственост с акт №12446/30.03.1995г.,съставен на основание ПМС №53/1993г. и писмо 1147/31.05.1994г. на НЕК ЕАД-клон ел.снабдяване-П.,като той бил включен в оборотните ведомости на посочения клон и по делото е установено,че трафопостът е въведен в експлоатация на 25.09.1991г.Съдът е посочил,че само на това основание искът е неоснователен,защото разпоредбата на параграф 7,ал.1,т.7 от ПЗРА на ЗМСМА,която е в сила от 17.09.1991г.,визира обекти на собственост,съществуващи към този момент,а спорния обект придобива качеството си на енергиен обект не с факта на построяването си, с включването му под напрежение,което е станало след влизане в сила на посочената разпоредба от ЗМСМА.Наред с това,във връзка с направените от ищеца доводи,съдът се е произнесъл и по наличието на двете предпоставки,предвидени в параграф 7 ал.1,т.7 от ПЗР на ЗМСМА.По отношение на първата предпоставка,след анализ на доказателствата по делото съдът е стигнал до извода,че в случая не се касае за обект от техническата инфраструктура на общината,въпреки,че процесния трафопост обслужва крайни потребители на територията на общината,защото това следва от законовата регламентация действала и приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на параграф 7,ал.1,т.1 от ПЗР на ЗМСМА.В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на член 2,ал.1 от Закона за електростопанството/отм/,във вр. с параграф 3 от ЗР на ЗЕ/отм/-относно дефиницията на „електрически мрежи”,като е стигнал до извода,че трафопостът като част от електрическата мрежа е държавна собственост,посочвайки,че изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл.2,ал.2 от ЗЕ/отм/,където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации да притежават отделни електроенергийни обекти с разрешение на Асоциация”Енергетика”,но по делото не се твърди,а и не се представят доказателства,че спорния обект е субект по ал.2 от горепосочената законова разпоредба.Съдът е приел,че като част от елетрическата мрежа трафопостът е част от енергийната система на страна-чл.4,ал.1 ЗЕ/отм/,служеща за задоволяване на потребностите от национално значение,поради което не съставлява обект от техническото инфраструктура на енергийната система,обслужваща само територията на ищцовата община.Съдът е посочил,че аналогична на тази разпоредба е последващото правна уредба в чл.68 ЗЕЕЕ/отм/.Съдът е стигнал до извода,че не е налице и втората предпоставка на параграф 7,ал.1,т.7 от ПЗР на ЗМСМА,доколкото по силата на чл.12 от Закона за елекростопанството/отм/ дейностите по производството,преноса,разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване,се извършват от електроразпределителните организации към Асоциация”Енергетика” и след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12,то обектите служещи за извършването им,които са изключителна държавна собственост по силата на чл.2,следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на чл.2 от закона и без изричен акт за това,т.е. без значение е дали процесния трафопост е изрично заприходен,тъй като включването му във фондовете на енергийното предприятие е следствие от факта,че е бил част от общодържавната енергийна система.В тази връзка съдът е отбелязъл,че твърденията на жалбоподателите за доказателствената сила на счетоводната документация,воденото счетоводство и направените записвания не се отразяват върху правилното решаване на спора.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като съдът се е произнесъл по правни въпроси/цитирам/:
„І.По свързаните помежду си материалноправни въпроси:
„При наличието на положителните и съответно липса на отрицателни предпоставки визирани в нормите на чл.7 ал.1 и ал.2 от ЗМСМА обектът на спора енергиен обект-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон-17.09.1991г.”,и се излага какво е прието и какви са изводите на въззивния съд,които според касатора противоречат на практиката на ВКС визирана в решение №1337/06.01.2009г. на ВКС по гр.д.№4382/07г.,ІVго/постановено по реда на ГПК-отм/,поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1,т.2 ГПК.Наред с това се цитира и задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№2704/2008г. по описа на ВКС,Іго,обуславящо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В точка второ римско от изложението касаторът посочва/цитирам/:
„По правния въпрос:Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент-17.09.1991г. да приеме,че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция,че това става по силата на закона за енергетиката/отм/,”и приетото в тази връзка от въззивния съд,според касатора противоречи на решение по гр.д.№2612/2008г. по описа на ВКС,ІІІго-налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В точка трето римско от изложението си касаторът твърди,че /цитирам/:
„По свързаните правни въпроси:
1.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната,която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи,че са редовно водени?
2.Длъжен ли е съдът да укаже на страната,която се позовава на счетоводни записвания,че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?,като са изложени доводи,че възприетата от съда оценка е в противоречие с решение по тд.№917/2006г. на ВКС,ТО-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В точка четвърто римско от изложението си,касаторът формулира/цитирам/:
„По правния въпрос:Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА,създавайки задължителна практика по реда на член 290 от ГПК,след като законодателят по силата на императивната правна норма на член 14,ал.1 от ЗНА не й е предал такова действие,е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”
По първия формулиран в изложението въпрос,в точка първо римско от същото,последният не е въпрос по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение:съдът е отхвърлил иска на общината за собственост на процесния трафопост не защото е приел,че въпреки наличието на предпоставките по пар.7,ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона,а поради това,че не са били налице предпоставките по параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА.
По въпросите,посочени в точка второ и трето римско от изложението,същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и не са обусловили правните изводи на съда,тъй като според изложеното в мотивите, обектите служещи за извършването на дейностите по член 12 от Закона за електростопанството/отм/,са изключителна държавна собственост,следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на този закон и без наличие на изричен акт за това.
Съществувалото противоречие в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007г. в сила от 1.03.2008г./,по отношение на поставения в точка четвърти римско от изложението правен въпрос,вече е преодоляно с постановени по реда на член 290 ГПК решения на ВКС/ Р №244 по гр.д.№99/09г. на ВКС,Іго,Р №96 по гр.д.№3122/2008г. по описа на ВКС,Іго и др./,поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението и по този въпрос,тъй като е съобразено с тази практика.
С оглед изложеното не са налице основанията на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на поисканото присъждане на разноски за настоящото касационно производство от ответника по касационната жалба [фирма] София,касационният съд намира,че същите не следва да се присъждат,тъй като с отговора лисват доказателства,че същите са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №403/18.12.2013г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№803/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: