О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 26.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5998/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Ц. срещу въззивно решение № 4629 от 29.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 19872/2014 г. на Софийския градски съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № I-124-87 от 07.08.2014 г., постановено по гр. д. № 12210/2013 г. на Софийския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора срещу Д. Н. Д. искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 10 920 лева, представляваща обезщетение за ползването на апартамент № 17, тип „мезонет”, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], вх. А, ет. 8 и ет. 9, с обща застроена площ от 310 кв. м., заедно с мазе № 22 и 6.23% от правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата, за периода от 02.04.2011 г. до 18.03.2013 г., както и за сумата от 1 674.50 лева, представляваща обезщетение за ползването на гараж № 2 на същия адрес и за същия период, като погасени чрез прихващане по възражение на ответницата за извършени подобрения в процесния апартамент, вместо което е постановил отхвърляне на същите като неоснователни.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че Б. Н. Ц. и Д. Н. Д. са съсобственици на процесните имоти, придобити по време на брака и от които те притежават по ? ид.ч. след развода си. През исковия период ответницата е ползвала процесните имоти, като по отношение на жилището ползването е осъществявано и за отглеждане на родените от брака й с ищеца две малолетни деца. Установено е, че на ответницата по касация е връчена покана за плащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС при отказ, на 02.11.2010 г., при спазване изискванията на чл. 44, ал. 1 ГПК. Изложени са и съображения, че по дело липсват данни за това Д. Н. Д. да е пречела или ограничавала касатора да ползва процесните имоти съобразно правата си в съсобствеността. С оглед на така установеното, въззивният съд е формирал извода си за неоснователност на предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че същите са решвани противоречиво от съдилищата, респ. произнасянето на касационнта инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – Д. Н. Д. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който е изразила становище касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационното обжалване в случая не са налице.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил правните изводи на въззивния съд по спорния предмет /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК на ВКС/, при което произнасянето на въззивния съд по него е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение или произнасянето на касационнта инстанция по този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът не е посочил правни въпроси, които са били в предмета на спора пред въззивния съд и са релевантни за изхода на делото. Той навежда твърдения свързани с конкретната фактическа обстановка по спора, както и сочи допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Същите предполагат правна преценка на правнорелеватни факти по делото или преценка за спазване на съдопроизводствените правила, които нямат отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, а към проверка на правилността на решението в случай на допускане на касацията. Предвид липсата на конкретно формулиран въпрос, представляващ обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, спрямо която следва да бъде преценявано и наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По отношение на обжалваната част от въззивното решение, обективираща произнасяне по иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от от 1 674.50 лева, представляваща обезщетение за ползването на гараж № 2, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 8 и ет. 9, за периода от 02.04.2011 г. до 18.03.2013 г., следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, а според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая при условията на обективно съединение са предявени няколко иска, като искът за заплащане на обезщетение за ползването на процесния гараж през процесния период е с цена под 5000 лв., поради което касационната жалба срещу въззивното решение в тази му част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Неоснователно е и искането касационното обжалване да бъде допуснато при евентуална нищожност и недопустимост на въззивното решение, с оглед задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС по изложените съображения, че въззивният съд не е разполагал с правомощие да отмени първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени на едно основание и да постанови отново отхвърляне на същите, но на друго основание. Действително при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба – предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. Настоящият състав обаче намира, че обжалваният съдебен акт е постановен изцяло в правораздавателната компетентност на съда, и в този смисъл и не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 4629 от 29.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 19872/2014 г. на Софийския градски съд в частта му по иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 10 920 лева, представляваща обезщетение за ползването на апартамент № 17, тип „мезонет”, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], вх. А, ет. 8 и ет. 9, с обща застроена площ от 310 кв. м., заедно с мазе № 22 и 6.23% от правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата, за периода от 02.04.2011 г. до 18.03.2013 г.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на Б. Н. Ц. срещу въззивно решение № 4629 от 29.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 19872/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на касатора с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 1 674.50 лева, представляваща обезщетение за ползването на гараж № 2, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 8 и ет. 9, за периода от 02.04.2011 г. до 18.03.2013 г.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част същото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: