О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 10.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7347/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби вх. № 3038 от 10.07.2013 г. и вх. № 4397 от 23.10.2013г. на, двамата от [населено място] срещу въззивно решение № 232 от 07.06.2013г. по гр. д. № 145/2013 г. на Окръжен съд – Смолян в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл. 109 ЗС и срещу определение № 996 от 23.09.2013г. по чл. 247 ГПК, постановено по същото дело.
С посоченото решение е отменено изцяло решение № 31 от 06.02.2013 г., постановено по гр. д. № 59/2011 г. на Районен съд – Чепеларе и вместо него жалбоподателите В. А. Б. и В. А. Б. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Б. С. А. и Р. Е. А. владението на недвижим имот с площ от 88 кв.м., както и да премахнат построената върху тази част от имота дървена барака на основание чл.109 ЗС, а с определението от 23.09.2013 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото по-горе въззивно решение като е постановено бащиното име на ответника да се чете „А.” вместо „С.”.
С писмен отговор ответниците по касационната жалба вх. № 3038 от 10.07.2013г., оспорват същата като твърдят, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена / чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/, като при обективно съединение на искове меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. Цената на иска се посочва от ищеца, като този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото /чл.70, ал.1 ГПК/.
В случая ищците са посочили цената на двата иска общо в размер на 4 625,40 лв., каквато е данъчната оценка на цялото дворно място, като за процесните 88 кв. м. тя е в размер на 686,40 лв. и този въпрос до приключване на първото заседание по делото не е повдиган. Ето защо цената на предявените искове е под законоустановения минимум от 5 000 лева и подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима.
Тъй като с иска по чл. 109 ЗС се търси защита на правото на собственост на ищците върху част от дворното място, чиято данъчна оценка е под 5 000 лв., пазарната цена на постройката, която се иска да бъде премахната, и то към настоящия момент, е без значение за цената на този иск и не може да обуслови обжалваемостта на въззивното решение, както погрешно смятат касаторите .
С оглед изложеното подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, което се поправя. Тъй като в конкретния случай обжалваното решение е постановено по въззивно дело с цена на исковете под законоустановения минимум от 5000 лв., то и определението за поправка на очевидна фактическа грешка не подлежи на обжалване, респективно подадената жалба следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по касационната жалба Б. С. А. и Р. Е. Асеновски сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 360 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я б е з р а з г л е ж д а н е касационна жалба вх. № 3038 от 10.07.2013 г. и касационна жалба вх. № 4397 от 23.10.2013 г. на В. А. Б. и В. А. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 232 от 07.06.2013г. и срещу определение № 996 от 23.09.2013г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр. д. № 145/2013 г. на Окръжен съд – Смолян.
П р е к р а т я в а производството по гр. д. № 7347/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д а В. А. Б. и В. А. Б., двамата от [населено място] да заплатят на Б. С. А. и Р. Е. А. от същия град сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: