О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 16.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1293/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. С. от[населено място], Г. област срещу въззивно решение № 131 от 06.07.10г., постановено по в.гр.д.№ 171/10г. на Г. окръжен съд в уважителната му част, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 136 от 20.04.10 г. по гр.д.№ 1467/09г. на С. районен съд в частта, с която М. Н. С. е осъдена да предаде на основание чл.108 ЗС на К. Г. Ш. 5/6 ид.части от дворно място в[населено място], заедно с построената в него жилищна сграда, както и в частта, с която е отменен нот.акт № 134/09г., с който ответницата е призната за собственик на този имот по давност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба от 05.11.1996г. и съдебно решение от 26.11.02г. по гр.д.№ 749/03г. на С. районен съд ищецът в първоинстанционното производство е собственик на процесния имот и че ответницата го владее без правно основание. Възражението на същата, че е придобила имота по давност е прието за неоснователно, въпреки че е започнала да го владее от 1999г. по силата на сключен с бившата съпруга на ищеца предварителен договор за покупко-продажба, тъй като на 20.05.08г. е предявила иск по чл.19, ал.3 ЗЗД (същият е отхвърлен като неоснователен) и в исковата молба е признала, че ищецът е негов собственик, с което придобивната давност е прекъсната съгласно чл.116, б.”а” ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС, а до тогава давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл. Наред с това е прието, че намерението й да владее имота за себе си е опровергано от събраните по делото доказателства, т.е. че субективният признак на владението не е налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога намерението за своене на вещта не е налице, т.е. кога презумпцията на чл.69 ЗС се счита оборена при предадено владение въз основа на сключен предварителен договор, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и по въпроса за прекъсване на придобивната давност на основание чл.116, б.”а” ЗЗД като правна последица на предявяване на конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Наред с това се поддържа, че в отклонение от трайната съдебна практика е приложена разпоредбата на чл.12 ГПК, като и тази на чл.120 ЗЗД като въззивния съд се е произнесъл по въпроса за прекъсване на придобивната давност на основание, нерелевирано от ищеца.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая липсва противоречие между обжалваното решение и дадените с ППВС № 6/74г., т.6 задължителни разяснения, нито е налице такова с представената от касаторката незадължителна съдебна практика на ВКС, респ. на ВС ( Р № 1354 по гр.д.№ 6402/07г., Р № 122 по гр.д.№ 4794/07г. и Р № 1064 по гр.д.№ 51/96г.), тъй като същата се отнася за хипотези, в които презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение, а не до поставения по-горе първи въпрос. Ето защо във връзка с него касационно обжалване не следва да се допуска, още повече, че с оглед основното съображение на решаващия съд за уважаване на иска същият не обуславя изхода на спора.
Вторият поставен въпрос също не обуславя изхода на спора, тъй като за прекъсване на придобивната давност на посоченото от въззивния съд основание (чл.116, б.”а” ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС) е от значение дали исковата молба съдържа посоченото по-горе признание, а не какъв иск е бил предявен с нея. Освен това във връзка с него жалбоподателката се позовава на противоречие с решение на Варненския окръжен съд, което не е представено по делото. Ето защо същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Т. прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с тези предпоставки релевантни доводи не са изложени и относно поставените въпроси същите не са налице, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане и на това основание.
Т. поставен въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в действителност не представлява въпрос, а касационно оплакване, по което ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство, още повече, че във връзка с него касаторката не се позована на никаква практика.
По отношение на четвъртия въпрос също липсва противоречие с представеното от нея Р № 100 по гр.д.№ 2534/97г. на ВКС, тъй като то няма отношение към него (с решението е прието, че придобивната давност не се прилага служебно).
С оглед изложеното касационната жалба на М. Н. С. не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 06.07.10г., постановено по в.гр.д.№ 171/10г. на Г. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: