О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 21.01. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 683/2012г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение №97 от 17.05.2012г. по гр.дело №200/2012г. на Варненския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че е дадено незаконосъобразно разрешение на въпроса по приложението разпоредбите на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ, поради противоречие с практиката на ВКС, застъпена в ТР №6/2006г., ОСГК, дали ако има промяна във вида на одържавения имот вследствие на извършено надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, се възстановява собствеността и по отношение на надстроената част. В тази връзка се поставя въпрос и дали при одържавяване на самостоятелен обект в сграда ведно с прилежащите общи части от нея по реда на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността и върху изграден чрез надстрояване след одържавяването нов самостоятелен обект на собственост.
Ответникът по касация П. Д. К., оспорва касационната жалба в становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №16/04.01.2012г. по гр.д.№ 1296/2010г. на Варненския окръжен съд, и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [община] срещу П. Д. К. за предаване владението върху недвижим имот с идентификатор 10135.1504.221.1.5, находящ се в [населено място], [улица], етаж пети-надпартерен /шести тавански/, с площ 161,10 кв.м.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът основава правата си на ЗМСМА и ЗОС, а ответникът се е позовал на реституция на имота в негово лице и е оспорил придобивното основание на ищеца, както и на придобивна давност. Приел е, че тези възражения трябва да се разгледат едновременно със заявените от ищеца придобивни основания, тъй като реституцията на имота по дефиниция изключва във времето придобивните основания на общината. Общината не е могла да придобие имота на основание §7 ПЗР ЗМСМА към момента на влизане в сила на закона /1991г./, тъй като към този момент имотът е бил предоставен за оперативно управление на Медицинския институт – В. и не бил обект на общинската инфраструктура, нито е задоволявал общински здравни, културни и прочие потребности. Сградата е била построена по проект на три етажа – партерен, два надпартерни и тавански етаж /подпокривно пространство/. През 1951г. от Е. Б. са отчуждени партерен и втори надпартерен етаж, ведно с 80,4% ид.ч. от правото на собственост върху терена и от общите части на сградата.През 1961г. съгласно строителен билет, държавата е надстроила сградата с още три етажа като са построени четвърти, пети и шести етаж. При това положение процесният имот представлява фактически целият шести, последен етаж от сградата, който юридически е трансформираните 80,4% ид.ч. от правото на собственост върху 171,10 кв.м. – площта на национализирания тавански етаж, а именно 137,56 кв.м. ид.ч. Съобразно ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху всички реално съществуващи имоти, които са били одържавени или отчуждени, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост, като правото на собственост върху идеални части от такива имоти са годен обект на реституция по чл.1,ал.1 от същия закон, както е в случая. В случая правото на собственост върху 80,4% ид.ч. от някогашния тавански етаж се е трансформирало в право на собственост на част от шестия етаж от сградата, който е самостоятелен обект на собственост.
Налице е основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по отношение на поставените от касатора и разрешени в обжалвания акт въпроси за това дали ако има промяна във вида на одържавения имот вследствие на извършено надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, се възстановява собствеността и по отношение на надстроената част и дали при одържавяване на самостоятелен обект в сграда ведно с прилежащите общи части от нея по реда на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността и върху изграден чрез надстрояване след одържавяването нов самостоятелен обект на собственост. Въпросите обуславят изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие с практиката на ВКС – ТР №6/2006г., ОСГК. С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, касаещи извършеното надстрояване на имота, то по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 579 лева по сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №97 от 17.05.2012г. по гр.дело №200/2012г. на Варненския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на [община] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 579 лева и да приложи документ, установяващ внасянето, в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: