О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 02.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3684 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Л. Н. от [населено място], обл. В., срещу решение № 43/04.07.2017 г. по гр. д. № 127/2017 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 650/12.12.2016 г. по гр. д. № 1505/2016 г. на Видинския районен съд, с което е постановено на основание чл. 51, ал. 2 ЗН вписване на отказ от наследство, поради това че жалбоподателката не е заявила дали приема наследството на Л. В. Н., в определения й от съда срок.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице осноанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по следните въпроси : трябва ли въззивният съд в производството по обжалване на решението по чл.51 ЗН да приеме направеното пред него изрично изявление на призования към наследяване,че приема наследството, без това да е сторено в първоинстанционното производство поради уважителни причини; следва ли да се постанови вписване на отказ от наследство след като е заявено, че то е прието с конклудентни действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – [фирма], в който изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл.51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията – чл.538, ал.2, изр. посл. ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1,т. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е предвидена изрично в закона. В случая производството по чл. 51 ЗН има охранителен характер и по отношение на него с оглед разпоредбата на чл.530 ГПК следва да се приложат правилата на охранителните производства, регламентирани в Глава 49 на част шеста на ГПК „Охранителни производства”. Съгл. чл. 537,ал.1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл. 538, ал. 1 ГПК/. Следователно хипотезата на чл. 274, ал. 1,т.2 ГПК в случая не е налице. Същевременно обжалваното определение не прегражда по нататъшното развитие на делото, по което е постановено, а приключва охранителното производство. При наличието на позитивно решение на РС /с характер на определение/ за вписване на отказ от наследство по реда на чл. 51, ал. 2 ЗН, се обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл.537, ал.1 ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от касатора оплаквания, независимо от евентуалния порок на постановения в охранителното производство акт, в т.ч. наличието или не на правен интерес от инициирането му. Следва да се има прeдвид, че изходът от настоящото производство по чл.51 ЗН рефлектира върху правната сфера на страната, която го е инициирала, тъй като тя се лишава от правото да търси своето вземане срещу един от наследниците на починалия длъжник. Освен това съдебната практика приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл.51 ЗН, може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на С. Л. Н. от [населено място], обл. В., срещу решение № 43/04.07.2017 г. по гр. д. № 127/2017 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 650/12.12.2016 г. по гр. д. № 1505/2016 г. на Видинския районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: