О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 07.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.02.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 570/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4472/22.12.2015г.,подадена от ЕТ”М.-К.-М. М.”гр.Я.,чрез пълномощника му адвокат К. Д.,против решение №4810/26.10.2015г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№473/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №1430/26.03.2015г. постановено по гр.д.№1364/2013г. по описа на Районен съд,гр.Р. и вместо него е постановено:отхвърля като неоснователен предявения против [община],иск за признаване на ищеца [фирма],Я.,за собственик на основание реализирано право на строеж,отстъпено съгласно чл.5 от договор за наем,сключен на 26.09.1995г.,както и на основание давност на описания в решението недвижим имот,като прекратява съдебното производство по предявения иск от [фирма] срещу [община] за заплащане на подобрения по чл.72 ЗС,приет за разглеждане от РС,като на основание чл.104,ал.1,т.4 във вр.с чл.119,ал.1 ГПК разделя делото в прекратената част и го изпраща на Благоевградски окръжен съд за разглеждане като първа инстанция.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [община],чрез пълномощника си адвокат П. С.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че между страните по делото [община],в качеството на наемодател и [фирма],в качеството на наемател на 26.09.1995г. е сключен договор за наем на общински недвижим имот,с предмет”предоставяне под наем на плувен басейн в землището на [населено място],местн.”Б.”,който се състои от голям и малък басейн,зелени площи,помощни помещения,ограден с желязна ограда”,като в чл.5 от договора са се споразумяли наемателят да има право да прави подобрения в обекта и ползва същия по предназначение и да изгради нови съоръжения като нов плувен басейн и подобрения,които ще бъдат собственост на наемателя и при прекратяване на договора ще бъдат заплатени от наемодателя.Съдът е посочил,че спорът между страните е дали е изграден нов голям плувен басейн или е ремонтиран стария голям басейн,като за да уважи установителния иск за собственост първоинстанционният съд е приел,че с цитираната клауза в чл.5 от договора-собственика на земята- [община] е отстъпила по арг. на чл.63,ал.1 от ЗС на ищеца-наемател да построи процесните обекти и да придобие собствеността на постройките отделно от земята,позовавайки се на чл.15 във вр.с чл.13 ЗС/понастоящем отменени/,които разпоредби на закона обаче изискват при отстъпването на правото на строеж и правото на собственост върху държавна или общинска земя на юридически лица и граждани това да става с издаване на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота,като въз основа на тази заповед с сключва и съответния договор-за право на собственост,за право на строеж или за замяна,каквито фактически обстоятелства не се сочат в исковата молба.Съдът,след тълкуване на волята на страните по сключения договор за наем-чл.5 от същия,е стигнал до извода,че същата не обективира такава за придобиване на собственост,тъй като такава възможност законът не позволява,а касае начина,по който следва да се уреждат паричните взаимоотношения по повод уговорената възможност за извършване на подобрения.Във връзка с позоваването на изтекла придобивна давност в полза на ищеца относно процесните обекти,съдът е приел,че след като ищецът осъществява фактическа власт на основание облигационно правоотношение,т.е държане по арг.чл.69 във вр. с чл.68,ал.2 ЗС,неоснователно е твърдението че от изграждането на обектите е започнал да тече срока по чл.79 ЗС за владение,позволяващо да се придобие собствеността по давност,освен това няма никакви твърдения,респ.доказателства по делото,обосноваващи демонстрирана промяна на намерението на държателя спрямо собственика да свои имота.Съдът е приел,че при отхвърляне на иска за собственост за него не произтича задължение да се произнесе по предявения от ищеца при условията на евентуалност иск за заплащане на подобренията,а с оглед цената на заявената претенция по чл.72 ЗС,следва да се прекрати производството по делото в тази част и се изпрати по подсъдност на Благоевградски окръжен съд за разглеждането й.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява ,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„Първият материалноправен въпрос е въпроса „какви са правните последици на волеизявление,направено от Кмет на община в качеството си на пълномощник на Общински съвет в Договор за наем от 16.09.1995г.,с които в поземлен имот общинска собственост е дал право на наемателя”да изгради нови съоръжения,като нов плувен басейн и други,които ще бъдат собственост на наемателя” след осъществено строителство и изграждане на нов плувен басейн и кафе бар?”,като без да цитира и прилага задължителна съдебна практика на ВКС,нито друга такава,касаторът твърди/цитирам/:
„В случая този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.Без да препраща към друга практика само ще цитирам решенията на първоинстанционния съд и въззивната инстанция.Окръжен съд-Благоевград се абстрахира от волеизявлението на общината,направено в чл.5 от Договора,а то съществува.Самият съд дори не смята,че то е нищожно.В същото време не прилага закона съобразно това волеизявление,а упорито го заобикаля”
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжавното въззивно решение,който е от значение за изходза на делото и е обусловил правните изводи на съда
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,така формулираният правен въпрос е неотносим към същите.Липсата на правен въпрос,сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Освен това соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение-член 280,ал.1,т.1 ГПК,изисква същият да е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС,каквато не се цитира,нито се прилага с изложението от касатора.Също така ,не може да се приеме противоречиво решаване на правен въпрос,различното решаване на спора с постановените от съда актове,съответно от първоинстационния съд и след това от въззивната инстанция.
Във втората част от изложението си касаторът заявява/цитирам/:
„Вторият материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 70 и чл.72 от ЗС”,който според последния има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Преди всичко няма произнасяне по такъв въпрос,защото видно от решаващите мотиви,въззивният съд не е разглеждал заявената претенция по чл.72 ЗС, а е прекратил производството по делото в тази му част и е изпратил по подсъдност същото за разглеждане и произнасяне от Благоевградски окръжен съд,като доводи в тази връзка не са направени от касатора в изложението му.
С оглед гореизложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4810/26.10.2015г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№473/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: