О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София 31.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 245/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б., [населено място], срещу въззивно решение №79/12.10.2010г. по гр. дело № 1131/2011г. на Бургаския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правен въпрос – допустимо ли е узаконяването на обект, несъществуващ като самостоятелен такъв при извършване на разпоредителната сделка и към момента на последващия съдебен контрол и извършване на разпоредителна сделка с несъщестувващ обект. Изводът дали е налице годен предмет на разпореждане следва да се основава не само на обстоятелството дали към момента на сключване на сделката в обема на разпоредителните права съществува самостоятелният обект, но и дали според изразената воля е налице съгласие за разпореждане с така съществуващия обект.Ако към момента на сключване на договора описаният в него имот не същестувва реално, следва да се приеме, че договорът е с невъзможен предмет., дори да съществува реално друг самостоятелен обект, за който обаче страните не са постигнали съгласие за разпореждане. Сочат се две решения на ВКС с твърдение, че постановетото им противоречи.
Ответникът по касация С. Б. Б. – С. оспорва каасционната жалба като недопустима и неоснователна в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.Неоснователно е възражението на ответната страна, че въззивното решение като необжалваемо е влязло в сила. Това е така, защото предмет на делото е иск за собственост върху недвижим имот с цена, съгласно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ГПК в размер на 16 162,80 лева, видно от данъчната оценка. Без значение е обстоятелството, че държавната такса е изчислена върху ? от данъчната оценка. Подадената на 20.01.2012г. касационна жалба с изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е в срока по чл.283 ГПК, но не и последващите изложения и допълнения към касационната жалба от 12.03.2012г./.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 505/2011г. по гр.д.№5844/2010г. на Бургаския окръжен съд, с което по отношение на Б. И. Б. е признато за установено, че С. Берж Б.-С. е собственик на недвижим имот – гараж, находящ се в [населено място], в партерен етаж на пететажна жилищна сграда, построена в УПИ-605, кв.43 със застроена площ 17,44 кв.м., който е реална част от имот с идентификатор 07079.607.446.1.12 по схема № 10468/30.03.2010г. на самостоятелен обект в сграда по КК и регистри, одобрени със заповед РД-18-9/2009г. при ИД на АГКК. Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния гараж по силата на договор за дарение, обективирано в нотариален акт № 105/2005г. Ответникът Б. оспорва правата на ищеца като твърди, че е собственик на имота на основание суперфиция, учредена с нотариален акт №112/1994г. и констативен нотариален акт за собственост №36/2010г. Процесният имот представлява самостоятелен обект за собственост със статут „склад” съгласно проектна документация, а фактически се ползва като гараж. Предназначението му не е променено.Той отговаря на изискванията да има самостоятелно функционално предназначение по смисъла на §5,т.39 ЗУТ. Без значение е наименованието му „склад” или „гараж”, след като не е прилежащо помещение към жилище в сградата. Обстоятелството, че няма идентификатор, не би могло да се отрази на правото на собственост или да определи помещението като самостоятелен или несамостоятелен обект, тъй като се касае за административна процедура, която е функция на правото на собственост, а не обратното. Съгласно техническата експертиза, имотът е идентичен с описания в нотариален акт №112/1994г. имот – склад с площ 15 кв.м, находящ се на партерния етаж. Той не е прилежащ към гаража на ответника склад. Продаден е от ответника на родителите на ищцата като гараж от 17 кв.м. с нотариален акт №19/1995г. и впоследствие те са дарили на последната.Разликата в описаната площ се дължи на включената светла площ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване. Те не са обусловили изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд са,че процесният обект е възникнал като самостоятелен обект на собственост, годен за извършване на разпоредителни сделки, като такъв е прехвърлен от ответника на праводателите на ищцата, поради което тя се легитимира като негов собственик. Имотът не е бил част от имот на ответника в жилищната сграда, респ.прилежащо помещение към негов имот. Обстоятелството, че по молба на последния е включен в схема на самостоятелен обект в сграда като част от негов гараж, не променя тези изводи. Освен това съдебните решения, на които се позовава касаторът, не установяват противоречива практика по поставените въпроси и даденото от въззивния съд разрешение не в противоречие на тези решения. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК релевантният правен въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, постановено по същия правен въпрос – т.3 от ТР №1/2009г., ОСГТК. В решение №№102/2010г. по гр.д.№4017/2008г., ВКС, ІІ г.о., че по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен самостоятелен обект. С решение №319/2009г. по гр.д.№3683/2007г., ІІІг.о. е прието, че е нищожна сделката, по силата на която таванско помещение се продава като самостоятелен обект на собственост.Това е така защото таванското помещение няма характер на жилище, а на складова площ и е акцесорно към жилището. По своята правна същност те представляват принадлежност към жилищата в сградите – чл.37 ЗС, поради което следват собствеността на главната вещ. Решенията са неотносими към спора и разглеждат съвсем различни казуси от процесния.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма данни за направени от ответника по касация разноски, поради което такива не следва да се присъждат за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №79/12.10.2010г. по гр. дело № 1131/2011г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: