Определение №513 от 21.11.2012 по ч.пр. дело №341/341 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 513
София, 21.11. 2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело №341/2012г.
Производството е по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Т. А., [населено място], приподписана от адвокат П., срещу определение №1346/14.05.2012г. по ч.гр. дело № 1372/2012 г. на Варненския окръжен съд. Твърди се, че определението е неправилно и е от значение за законосъобразното развитие на гражданските правоотношения.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение № 5834/2012г. по гр.д.№4404/2012г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска. За да постанови определението въззивният съд е приел, че жалбоподателят е предявил иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че документ –Протокол №193/04.09.1935г. на Съвета при отделението за поземлена собственост и комасация при МНС във вида, в който е представен и е послужил като основание за постановяване на влязло в сила решение по гр.д.№2208/2008г. на Варненския окръжен съд по иск по чл.108 ЗС между същите страни, е неистински документ. Прието е, че правният интерес ищецът обосновава с възможността при постановяване на положително за него решение да депозира молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл.303 ГПК, тъй като в производството по чл.108 ЗС документът не е бил своевременно оспорен. При така обоснования правен интерес и след като документът е бил приобщен към доказателствата по приключилото дело,но не е бил оспорен, е недопустимо последващото производството по предявения установителен иск за установяване на неговата неистинност. Освен това разкриването на престъпно обстоятелство в гражданското производство е допустимо само при условията на чл.124,ал.5 ГПК, които не са налице.
В хипотезата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, каквато е разглежданата, следва да бъдат изпълнени изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, т.к. жалбоподателят обяснява значението на оспорения от него в настоящото дело протокол.Значението на последния като писмено доказателство не е релевантно за допустимостта на предявения иск. Доколкото обаче основаният за изхода на производството по делото въпрос е този за допустимостта на така предявения иск за установяване истинността на документ поради това, че евентуалното положително решение ще бъде основание по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, следва да се посочи, че по този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, която е съобразена в обжалваното определеине. С ТР№5/14.11.2012г., ОСКТК, се приема, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл.124,ал.4,изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК на влязло в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.1931ал.1 ГПК.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1346/14.05.2012г. по ч.гр. дело № 1372/2012 г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top