О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 22.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.02.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №73/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Д. Н.,чрез пълномощника му адвокат Д. П., против решение №163/18.10.2011г. на Сливенски окръжен съд,постановено по гр.д.№182/2011г. по описа на същия съд.
В изложението си по член 284 ал.1 т.3 от ГПК,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 ,т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като се посочва на първо място какъв „основен спор по делото въззивният съд е обсъдил”,какво е било прието при постановяване на решението му,във връзка с което са изложени твърдения и фактология по делото, относно национализацията на спорния терен,свързани с цитирани конкретни разпоредби по предвидената за това процедура ,предвидена в ЗНЧИМП и ППЗНЧИМП,както и какви доказателства са събрани по делото и какви не са налице,при анализа на които въззивният съд е достигнал до погрешни изводи относно процедурата по национализиране на процесния имот,поради което неговото възстановяване следва да се извърши по реда на член 2 ал.2 от ЗВСОНИ.
След тези касационни оплаквания,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК срещу постановеното въззивно решение,касаторът твърди,че/цитирам/:
„Вторият основен въпрос е относно даване отговора на въпроса:
Може ли от незсатроената част на имота да се обособи самостоятелен парцел.
На трето място считам,че съществено е нарушена процесуалната норма на член 195 от ГПК,която относно служебното задължение на съда,да назначи вещо лице по искане на страна или служебно,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката,изкуството,занаятите и други не се нуждае от тълкуване,но считам че следва да бъде тълкуван и изяснен относно въпроса?”,както и че/цитирам/
„Считам,че отговорът на така поставените въпроси е от изключително важно за развитие на правото,касационно основание по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като чрез отговора му ще се даде на първо място задължително тълкувание на въпроса,а може би ще се преодолее разнопосочната практика между ВКС на РБ и ВАС на РБ по прилагането на служебното начало при назначаване на съдебни експертизи по реда на ГПК от двата Върховни съда в Република България”.
Изложението на касатора завършва с искане,с оглед горепосоченото/цитирам/:
„Считам,че ВКС следва да допусне касационно разглеждане на подадената касационна жалба,като отговори на следните съществени за изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1.Моля да приемете,че е налице касационно основание по смисъла на член 280 ал.1,т.3 от ГПК,дадете тълкувание на въпроса:
– ИМА ЛИ СЛУЖЕБНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ СЪДА,след като е поискано назначаване на вещо лице със специални знания в определена област на науката,изкуството,занаятите и други,служебно да поставя въпроси,на които да отговори вещото лице със своята експертиза или това е задължение само на страните по делото,и служебно задължен ли е съдът да задава въпроси към вещото лице за изясняване предмета на делото или следва да се произнесе със своето решение единствено и само въз основа на събраните по делото доказателства и изяснените от тях обстоятелства по възложената служебно от съда съдебна експертиза?
2.Моля да приемете,че е налице касационно основание по смисъла на член 280 ал.1 ,т.3 от ГПК за развитие на правото,като дадете тълкувание на съществения процесуален въпрос:
Има ли ПОМОЩНИК министъра на индустрията и занаятите несъмнени правомощия, и на основание разпоредбата на параграф 20 на този ППЗНЧИП да издава Заповеди за одържавяване на недвижими имоти по ЗНЧИМП,на имущество,което не обслужва предприятието или клоновете му по изложения в същия параграф начин и не е от наложителна нужда за него.”
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Видно от цитираното почти изцяло изложение на касатора ,приложено към касационната му жалба,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.Вместо това ,в края на същото,касаторът изисква от касационния съд да се произнесе по съществени според него процесуалноправни и материалноправни въпроси,които се нуждаели от тълкуване.Разпоредбата на член 280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК има предвид произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е разрешен от въззивният съд ,с постановеното от него решение:в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата,от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос и ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ,т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това,видно от цитираното съдържание на изложението на касатора,в същото се излагат касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280,ал.1 от ГПК.В същото касаторът не посочва,нито прилага,въпреки че се позовава на наличие на хипотезата на член 280 ал.1 ,т.1 и т.2 от ГПК,задължителна практика на ВКС,както и съдебна практика на ВКС,постановена по реда на отменения ГПК или на такава на долустоящи съдилища.
С оглед гореизложеното, на ответника по касационната жалба [фирма] С.,на основание член 78 ал.3 във вр. с член 80 от ГПК,следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски,в размер на 2 160 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №12/23.12.2011г. и фактура от 23.12.2011г. за изплащането му.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163/18.10.2011г. на Сливенски окръжен съд,гражданска колегия,постановено по гр.д.№182/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. Д. Н. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 2 160 лева/две хиляди сто и шестдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: