ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 621
гр. София, 07.12.2012 r.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 797/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. и Н. В. С.-Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 591 от 16.12.11г., поправено с решение № 271 от 06.06.12г., постановени по гр.д. № 906/11г. на Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.З ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 687
от 12.07.11г. от 12.07.11г. по гр.д. № 2724/08г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Д. и Н. В. С.-Д. против С. И. Я. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне извършено незаконно преграждане на обща част от сграда, построена в УПИ VI-10220 в кв.76 по плана на [населено място], [улица]- част от стълбищна клетка на приземния етаж, оформена като помещение.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са собственици на апартаменти в посочената жилищна сграда и че обособеното през 2006г. помещение е представлявало празно неизползваемо пространство на партерния етаж под стълбите и стълбищната площадка. Впоследствие е взето решение от 20.04.08г. на ОС на ЕС за общо ползване на помещението, оформено като санитарно-битово помещение за съхранение на вещи във връзка с подържане на хигиената в жилищната сграда и двора. Първоначално помещението е било с врата, от която ключове са били предоставени на всички живущи, включително на ищците, като впоследствие вратата е била премахната и достъп до помещението имат всички лица.
Въз основа заключенията на изслушаните по делото технически
експертизи съдът е приел, че помещението не представлява строеж по смисъла на§ 5, т.38 ЗУТ, а вътрешно преустройство, за което съгласно чл.
151 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж и което не засяга
конструкцията на сградата и не води до промяна на начина на ползване, респ. до промяна предназначението на помещения.
Предявеният негаторен иск е приет за неоснователен по съображения, че по делото не е доказано изграденото помещение да създава действителни пречки и затруднения ищците да упражняват правата си на собственост върху общите части на сградата с оглед взетото решение от общото събрание същото да се ползва от всички съсобственици, които имат достъп до него, и предвид обстоятелството, че през него не се преминава за да се достигне до определени обекти в сградата.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите
сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.З ГПК по въпросите: понятията „промяна на предназначението на обект“ по смисъла на § 5, т.41 ДР на ЗУТ и „промяна на предназначение на помещения“ по смисъла на чл.151, ал.З, б.“в“ ЗУТ синоними ли са или имат различно съдържание; преграждането, електрифицирането и оформянето на едно пространство в помещение, т.е. създаване на ново помещение чрез извършването на редица строително-монтажни работи, представлява ли строеж и когато едно преустройство на общи части е извършено в нарушение на чл.4, ал.1, т.11 ПУРНЕС/отм./, то законно ли е.
Ответницата по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.З ГПК.
С оглед основното съображение на въззивния съд за отхвърлянето на
иска, а именно, че по делото не е доказано изграденото помещение да създава действителни пречки и затруднения ищците да упражняват правата си на собственост върху общите части на сградата, а не че същото е законно, поставените от касаторите правни въпроси не обуславят изхода на спора и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че във връзка с първото релевирано основание не се сочи противоречие с никаква практика.
Освен това в изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения и тези предпоставки в случая не са налице.
С оглед на казаното подадената от С. И. Д. и Н. В. С.-Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 591 от 16.12.11г., поправено с решение N271 от 06.06.12г., постановени по гр.д.N906/11г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
j.