О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София,28.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 518/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] против определение №1205 на Софийски апелативен съд,търговско отделение,5 състав,постановено по гр.д.№950/2011г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на [фирма] срещу определението от 08.11.2010г. по гр.д.№2087/2008г. на СГС,то,VІ-1 състав,с което на основание член 78 ал.4 от ГПК същият е осъден да заплати на Ж.”Б. х.” сумата 5000 лева.
По допустимостта на касационното обжалване:
В подадената частна касационна жалба,в раздел второ римско от същата,касаторът прави изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,като заявява,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.3 от ГПК .
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в първото съдебно заседание по делото ищецът,настоящ касатор, е оттеглил предявените срещу Ж.”Б. х.” и Столична община искове,като пълномощника на Ж.”Б. х.” е поискал да му се присъдят направените разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, по представения договор за правна помощ и съдействие, в размер на 5000 лева,за което с определение от 08.11.2010г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е осъдил ищеца да заплати на основание член 78 ал.4 от ГПК на този ответник направените разноски в това производство.Съдът е посочил,че разпоредбата на член 78 ал.4 от ГПК предвижда ,че ответника има право на разноски и при прекратяване на делото,такива са реално сторени от ответната Ж.,която е била представлявана от адвокат М.,съгласно представения договор за правна помощ и уговореното възнаграждение е било изплатено по договора в брой.Наред с това съдът е изложил доводи и във връзка с неговия размер,който не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,инкорпорирано в раздел втори на частната касационна жалба,касаторът заявява в т.2.3/цитирам/:
„Намирам,че в случая са налице предпоставките на член 280 ал.3/вероятно се има предвид ал.1 т.3/,тъй като в подобни случаи е от значение за точното прилагане на закона въпроса дали е законосъобразно да се присъждат разноски за неизвършена работа,но която би било извършена ако не беше активността на ищеца и неговата процесуална така да се каже добросъвестност като с действието си още в началото на процеса е десезирал съда и дезангажирал ответника.
2.4.С оглед принципа на справедливостта следва да се има предвид,че правилното разрешаване на този въпрос би допринесъл и развитие на правото по отношение на подобни случаи,по които понастоящем няма категорична съдебна практика.”
Видно от горепосоченото,касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалвания съдебен акт и който е обусловил решаващите изводи на съда.Съгласно възприетото в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващата воля на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му към касационната жалба,тъй като това би засилило твърде мното служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това съгласно т.4 на горепосоченото тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,какъвто както вече бе посочено не е формулиран,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1205 на Софийски апелативен съд,търговско отделение,5 състав,постановено по ч.гр.д.№950/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е оконачателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: