О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 26.05. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 919/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. М., чрез процесуалния и представител адвокат П., срещу въззивно решение № 2052/2014г. по гр. дело № 2676/2014г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните въпроси : Продължава ли да произвежда действие поканата за заплащане на обезщетение, когато съсобственикът, който е ползвал имота, е прекратил ползването, а поканилият го съсобственик след поканата е имал свободен достъп до него. Налице ли са условията за присъждане на обезщетение по чл.31ал.2 ЗС на съсобственик, ако съсобственият имот е даден за ползване на трето лице със знанието и съгласието на двамата съсобственици. Сочи се ТР №7/2012г., по тълк.д.№7/2012г., ОСГК, ВКС и се цитират Р №130/2013г. на І г.о. и Р №133/2013г., ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касация П. А. Ш. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение след частична отмяна на решение №1719/2014г. по гр.д.№12198/2010г. на Софийския градски съд е постановено В. М. да заплати на П. Ш. на основание чл.31,ал.2 ЗС сумата 19 073 лева – обезщетение за ползване на съсобствен на страните недвижим имот за период 22.10.2005г. – 22.10.2010г. В останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.31,ал.2 ЗС до пълния предявен размер, първоинстанционното решение оставено в сила.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото – бивши съпрузи, чийто брак е прекратен поради развод. Те са съсобственици при равни квоти на придобития по време на брака процесен недвижим имот. С решението за прекратяване на брака пълвият етаж от имота, представляващ семейното жилище, е предоставен за ползване от ответницата и родените от брака и ненавършили пълнолетие деца. Първата покана, която ищецът е отправил до ответницата за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.1 ЗС, е получена от последната на 15.05.1991г. Правото на ползване на имота като семейно жилище е прекратено през 1996г. с навършване пълнолетие на децата. След като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че за процесния период имотът е ползван от ответницата. Тя е поканена от ищеца да заплаща обезщетение за ползването на имота и не е доказала, че е осигурила достъп на ищеца до него.Без значение е обстоятелството, че за част от периода имотът не е бил ползван лично от ответницата, а от нейната дъщеря.Претенцията за обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС е основателна и тогава, когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето на собствеността лице. Искът е основателен до размера от 19 073 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, а не за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай поставените въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Те касаят съществото на правния спор като се поставят при различна от приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Последният не е приел, че след получаване поканата на ищеца, ответницата му е предоставила достъп и възможност за ползване на имота, нито пък, че по общо съгласие на двамата съсобственици имотът е ползван от трето лице. Освен това въззивният съд е съобразил ТР№7/02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г., ОСГК относно предпоставките за уважаване претенцията по чл.31,ал.2 ЗС, като е съобразил и приетото по въпроса за личното ползване на съсобствения имот по смисъла на цитираната разпоредба. В съответствие с това ТР е прието, че лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове, в т.ч. и предоставянето на имота на трето лице. Правото на обезщетение не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса, е установяването на твърденията, че касаторът е предоставил на ищеца общата вещ за ползване съобразно правата му. При това положение посочените съдебни решения не могат да бъдат преценени като относими. Останалите доводи в изложението, сочат на неправилна преценка на доказателствата и касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Въпреки изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2052/2014г. по гр. дело № 2676/2014г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: