О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 30.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3118/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. А., чрез процесуалния им представител адвокат Г., срещу въззивно решение от 27.01.2014г. по гр. дело № 712/2013г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът е присъдил обезщетение за ползване на съсобствен имот за идеални части, каквито ищецът не притежава, а и не претендира. Въз основа на неправилно определени идеални части съдът е присъдил погрешно обезщетение. Недопустимо е решение, в което се приема, че някой се е обогатил, без да се посочи с какво. Недопустимо е решението и поради това, че главницата е присъдена в една валута, а лихвите в друга. По този въпрос решението противоречи на ПМС №100/2012г. Излагат се оплаквания по същество и за необоснованост на обжалваното решение. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Л. П. Р. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 05.06.2012г. по гр.д.№131/2011г. на Софийския районен съд. С последното С. А. е осъден да заплати на Л. Р. на основание чл.30,ал.2 ЗС припадащите му се суми по договори за наем, определени като 12.5% ид.ч. от получената наемна цена за сграда на адрес [населено място], [улица] 3.5% ид.ч. за сграда на [улица] /подробно описани по размер и период- главници и лихви/.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са съсобственици на имотите, представляващи сгради, находящи се в [населено място] на описаните административни адреси. Спорът за съсобствеността на посочените имоти е решен със СПН /решение№1009/2010г. по гр.д.№1437/2006г. на САС/. В решенията липсва диспозитив относно квотата на ищеца в съсобствеността.От събраните доказателства /нотариални актове и удостоверения за наследници/ е установено, че ищецът в качеството си на наследник на общия наследодател Л. А. и прекия наследодател С. А. притежава 12,5% ид.ч. от имота на [улица]и 3.5% от сградата на [улица]. От договори за наем, скщлючени за исковия период е установено, че ответникът е отдавал под наем съсобствените имоти на посочените дружества. Не се спори, че е получавал целия наем. Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки участник в съсобствеността участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно частта си.Такава полза са и гражданските плодове от вещта, в случая получените наеми за нея. Ответникът се е обогатил неоснователно с получената в повече от припадащия му се дял част от наемна цена, която следва да бъде получена от ищеца като съсобственик.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, а не за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на цитираното ТР. Изложил е касационни оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Не се посочва и по какъв относим правен въпрос приетото от въззивния съд противоречи на посочената съдебна практика, вкл. и ТР№7/02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г., ОСГК.С последното е прието, че лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Не са налице сочените от касатора основания за допускане касационно обжалване на решението поради евентуалната му недопустимост. Въззивният съд се е произнесъл по исковете, както са предявени, в т.ч. и за претендираните от ищеца суми във валута и в български лева. Не е разгледал незаявени от ищеца претенции вкл. и по отношение на квотата в съсобствеността, уточнена и установена от приложените писмени доказателства и експертиза. Останалите доводи, сочат на неправилна преценка на доказателствата и касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.01.2014г. по гр. дело № 712/2013г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: