О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
С., 14.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 31.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 365/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13597/14.12.2016г.,подадена от Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж.,чрез пълномощника им адвокат Е. З.,против решение №426/09.11.2016. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№623/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №795/15.06.2016г. на Русенски районен съд по гр.д. №5670/2015г. по описа на съда-за признаване за установено в отношенията между Д. И. Д. и М. Н. Д. от една страна и Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж.,че Д. И. Д. и М. Н. Д.,са собственици на част от поземлен имот в кв.53 на [населено място],област Р. с площ от 39 кв.м,която част е заключена между точките БЖДГ на изготвената скица от вещото лице и представлява част от УПИ VІІ-527 в кв.53 на [населено място],собственост на Д. И. Д. и М. Н. Д.,която скица се счита неразделна част от настоящото решение и осъжда Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж. да предадат на Д. И. Д. и М. Н. Д. владението върху частта от гореописания недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на съдопроизводствените правила,на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Д. И. Д. и М. Н. Д.,чрез пълномощника си адвокат М.К.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото не е спорно,че ищците Д. и М. Д.,са собственици по силата на договор за покупко-продажба от 31.03.1994г.,обективиран с нот.акт №120/1994г., на недвижим имот-дворно място,съставляващо парцел VІІІ-527 в кв.53,урегулиран от 765 кв.м и неурегулиран от 1340кв.м по плана на [населено място],заедно с построената в него жилищна сграда,а ответниците са ползватели на съседния имот-дворно място с площ от 2 292 кв.м,съставляващо УПИ ІХ-528 в кв.53 по регулационния план на [населено място],заедно с построените в него сгради,който имот е бил собственост на майката на ответницата Ж.-П. В. Р./нот.акт №68/2013г./,която впоследствие по силата на нот.акт №33 от 03.12.2015г.,прехвърлила притежаваното от нея право на собственост върху имота на внука си М. Ц. Л.,а на ответниците със същия акт учредила право на ползване върху имота,както и не е спорно,че между имотите не е имало материализирана граница до месец април 2015г.,когато ответниците поставили ограда след получено разрешение за строеж от [община] поле и протокол за определяне на строителна линия.Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците за липса на пасивна процесуална легитимация и конституиране на ненадлежна страна,като е изложил доводи,че е ирелевантно за допустимостта на иска по член 108 ЗС дали ответниците са собственици на съседния имот и дали го владеят на някакво правно основание,а единствено е от значение,че същите са заели и владеят имот,за който ищците претендират да са собственици,като търсят защита посредством ревандикационния иск и претендират връщане на отнетото им владение.Съдът е приел за неоснователно възражението за разминаване между мотивите на съда и постановения диспозитив,тъй като същият не е сезиран с иска по член 54,ал.2 ЗКИР,какъвто иск не е предявяван,а с иск по член 108 ЗС,като в тази насока са изложени мотиви относно допустимостта на предявения иск,а възможността да бъдат предявени и други искове,като този по член 54,ал.2 ЗКИР или член 109 ЗС,не изключва интереса и допустимостта на иска за собственост по член 108 ЗС,какъвто иск ищците изрично са заявили ,че предявят и тяхно право е да решат каква защита за нарушените си права да търсят.Съдът се е позовал на данните по заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,проследила измененията в регулационния и кадастралния план на [населено място],според които регулационните граници по първия план от 1916г. по отношение на процесните парцели,както и за границата между тях са приложени,които са се трансформирали в имотни такива при следващия кадастрален и регулационен план от 1966г.,действащ и към настоящия момент,с който план се предвижда,че към поземления имот на праводателя на ответниците,се придава част от имота,собственост на ищците.В тази връзка,съдът е посочил,че по делото не са представени доказателства от които да е видно,че праводателите на ответниците са придобили придаваемите части по регулация ,поради което след влизане в сила на ЗУТ и изтичане на срока по параграф 6 ал.2 от ПР на ЗУТ,отчуждителното действие на влезлия в сила,но неприложен дворищно регулационен план за заемане на придадената част от имота се прекратявва,т.е. имота се владее по старите имотни граници..Съдът е приел,че издаденото строително разрешение за строеж на ограда,изготвено въз основа на данните по изработения цифров модел по плана на селото от 1966г.,не обосновава правото на собственост на ответниците върху процесната част от имота.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват/цитирам/:
„На основание чл.280,ал.1,т.1 и 2 от ГПК соча следните основания за допускане на касационно обжалване на цитираното по-горе решение:
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
1.Първият правен въпрос,по който съдът следва да се произнесе е когато ищците избират като способ за своята защита предявяване на иск по член 108 от ЗС,в случая,когато правния им интерес произтича от установяване на грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър,следва ли съдът в диспозитива на решението си освен признаване правото на собственост да посочи,че същото произтича от допусната грешка в кадастъра и кадастралната карта и в какво се състои тя.”което противоречи според касаторите на приетото с т.4 на Тълкувателно решение №8/2016г. по т.д.№8/2016г. на ОСГК на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,така формулираният правен въпрос е неотносим към приетото със същите,още повече,че от цитираното по-горе съдържание на така поставения въпрос се изисква в настоящото производство да се даде отговор на същия,без да има отношение към приетото с решаващите мотиви относно правния интерес от заявения ревадикационен иск,поради което същия и не обуславя правните изводи на съда по делото.Непочването на правния въпрос,по смисъла на гоепосоченото тълкувателно решене,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
В останалата част от изложението си-точка втора и трета от същото,касаторите навеждат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за неправилни изводи на съда относно приложението на влязлата в сила регулация за процесните имоти,както и за наличие на трите кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по член 108 ЗС,които обаче са различни от предвидените в член 280,ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като преценката за правилността или не на последното ще бъде направена след допускането на въззивното решение до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Д. И. Д. и М. Н. Д. следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски за настоящото производство разноски по делото в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 21.11.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №426/09.11.2016г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№623/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж. да заплатят на Д. И. Д. и М. Н. Д. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: