О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 27.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.02.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 305/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3658/05.12.2014г.,подадена от И. Г. И. и Й. Г. Д.,чрез пълномощника им адвокат И. Р.,против решение №183/04.11.2014г. на Силистренски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№259/2014г.по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №493/12.12.2013г. постановено по гр.д.№1906/2012г. по описа на Силистренски районен съд за отхвърляне на иска предявен от И. Г. И. и Й. Г. Д. против Й. А. А.,Р. Г. М.,Б. А. Г.,А. Б. А. и Б. Б. А.,за делба на недвижимите имоти,представляващи земеделски земи,подробно описани в решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Й. Г. Й.,Й. А. А.,Р. Г. М. и И. Г. Х.,чрез пълномощника си адвокат В. В.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като се излагат доводи,че в изложението на касаторите по член 284,ал.3,т.1 ГПК лисва формулиран правен въпрос,по смисъла на т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а по същество считат жалбата за неоснователна.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба касаторите твърдят,че е налице хипотезата на член 280,ал.2 и ал.3 ГПК за допускане на последното,като/цитирам/:
„Въззивната инстанция е допуснала фрапиращи неточности при постановяване на своя съдебен акт.Както първоинстанционният съд,така и С. Окръжен съд са нарушили основни принципи на правото залегнали в процесуалния и материалния закони.
Подобен пропуск е недопустим е следва да бъде отстранен от касационната инстанция по предвидения от закона ред.
Без изобщо да се задълбочи по казуса,СОС възприема изцяло доводите на СРС.Същевременно те са изградени при крайно неправилен прочит на цитираното съдебно решение и игнориране на неговата правна стойност.Позволил си е сляпо отрицание на нашите права,включително и посредством охранителното производство през далечната 1997г.,от който момент до настоящият,а и далеч преди това никой не е изключвал прекият ни наследодател като син на общите наследодатели.
Фактически и двете съдебни инстанции по един и същ начин разглеждат казуса,като не си правят труда да вникнат в съдебната практика.
Така приемаме,че съдилищата са постановили своите съдебни актове,като не са отчели,че за това има противоречиви решения на съдилищата и наред с това правилното решаване на спора е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”
Съгласно възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 ГПК,правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Видно от съдържанието на изложението,цитирано изцяло по-горе,в същото нито се посочат такива съдебни актове,нито се прилагат с него.
Преди всичко обаче,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.В изложението на касатора липсва формулиран такъв правен въпрос,а същото съдържа изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалвания съдебен акт,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №183/04.11.2014г. на Силистренски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№259/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: