О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 06.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.12.2017г. две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2688/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4944/18.05.2017г.,подадена П. Д. Г. и Д. Д. Г.,чрез пълномощника им адвокат В. Н.,против решение №120/06.04.3017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№952/2016г. по описа на същия съд,с което се обезсилва,по реда на член 270,ал.3,изр.първо от ГПК,решението от 21.06.2016г.,постановено по гр.д.№3347/2015г. по описа на Великотърновски районен съд,в частта с която се претендира да се приеме за установено,че към момента на одобряване на кадастралния и регулационен планове на [населено място],В.,от 1994г. е налична грешка в имотната граница между парцел четири за имот 67 и парцел единадесет за имот 71 в кв.31 по плана на селото и че вярната имотна граница е тази по плана на селото от 1930т. и прекратява производството по делото в тази му част,като потвърждава решението в останалата обжалвана част-с която е отхвърлен искът да бъдат признати ищците П. Д. Г. и Д. Д. Г. за собственици на площ от 137 кв.м,защрихована в жълт цвят в скицата,приложение №3 към изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,което решение е постановено при участието на трети лица-помагачи на ищците-Д. Д. Г. и И. Д. Г..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Б. П. Г. и И. Г. Г.,чрез пълномощника си адвокат К. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото не се спори,видно от приложените документи и изслушаната съдебно-техническа експертиза,че процесните парцели-четири и единадесет в кв.13 по плана на [населено място] са придобити,съответно от ищците и от ответниците,че са съседни,че спорната част от терена попада в отредения за имота на ответниците парцел и че това е сторено с дворищно-регулационния план от 1994 година.Съдът е посочил,че при липса на доказателства,че заповедта да одобряване на дворищната регулация да е атакувана по реда на обжалването или друг наличен факт,препятстващ влизането й в сила,налага извод,че с изтичането на пет години текли от 1994г. насетне,е отпаднала възможността да се търси обезщетение за придаваеми между съседни имоти неупълномерени части,което обуславя крайния извод че регулацията е приложена-чл.110 и сл. от ЗТСУ/отм/,а щом регулацията е приложена,изключва се възможността за установяване на имотни граници,тъй като вече са заместени от парцелните такива и по –специално установяване на погрешно заснемане не може да повлече изменение на утвърдена и приложена регулация-чл.32 и 33 от ЗТСУ /отм/.В резултат на това,съдът е приел,че постановеното решение от първоинстанционния съд е по предявен иск при липса на правен интерес по смисъла на член 124,ал1 ГПК,поради което не се дължи произнасяне по същество,като така постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили.За да потвърди решението в останалата му част по иска с правно основание член 124 ГПК във вр. с чл.77 ЗС,съдът е приел,че влизането в сила заповедта за одобряване на дворищната регулация елиминира правата на ищците върху процесната площ,дори да е била част от тяхното дворище-чл.110 ЗТСУ/отм/.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното руешение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят/цитирам/:
„Великотърновският окръжен съд по настоящото дело се е произнесъл по следния материалноправен въпрос,който е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,а именно:
1.Допустими ли са исковете по настоящото дело при положение,че регулационния план на [населено място] не е приложен,не изтекъл 10 годишен давностен срок по чл.33 от ЗТСУ,като фактически спорното място не е заето.Кога се счита за приложен дворищно регулационен план по делото.
Молим да допуснете касационно обжалване на основание член 280,ал.1,т.т. 1 и 3 ГПК.
2.Прекратено ли е действието на плана от 1944г. на [населено място],В. област,с оглед разпоредбата на параграф 6,ал.2 и 4 и параграф 8 на ЗУТ.
Взетото решение на окръжния съд е в нарушение на чл.280,ал.1 и 3 от ГПК”,като се цитира и прилага задължителна съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС ,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното с решаващите мотиви и съдържанието на цитираното почти изцяло по-горе изложение на касатора по член 284,ал.3 ГПК,в последното липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.Сочените от касаторите като правни въпрос,този в т.1 от изложението, освен че е фактически,е и по същество,който се решава с оглед конкретно установеното по делото,в зависимост от събраните доказателства по същото.Наред с това, същият съдържа твърдения,изложени от касаторите,които не се подкрепят от установеното с доказателствата по делото,а напротив прието е за последните точно обратното на тяхното твърдение,а по отношение на въпроса по т.2 на изложението,същият е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба Б. П. Г. и И. Г. Г.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото касационно производство в размер на 400 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 13.06.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120/06.04.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№952/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. Д. Г. и Д. Д. Г. да заплатят на Б. П. Г. и И. Г. Г. сумата от 400 лева/четиристотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: